от Тервел Няголов(24-08-2004)

рейтинг (32)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Материалът е предоставен от в.Компютри.

В предишната статия стигнахме до етапа на инсталация, при който инсталаторът е събрал данни за хардуера в системата и ги визуализира пред нас за одобрение. В този момент ние можем да сверим тези данни и в случай на нужда да ги променим, а също така да направим някои свои настройки, като например реда на стартиране на операционните системи, мястото на инсталиране на Линукс, времевата зона и др. В миналия брой разгледахме дисковите дялове и пакетите с приложения, а в този ще продължим с представянето на опциите, които инсталаторът ни дава, преди да започне да се инсталира новата ОС.

Зареждане на ОС

Непременно разгледайте тази секция от настройките на инсталацията, защото от нея зависи какъв ще бъде редът на зареждане на операционните ви системи. Сигурен съм, че имате най-малко една Windows система и ще искате да можете да стартирате както Линукс, така и нея. Предполагам, че имате и предпочитания коя от тях да се стартира по подразбиране, така че когато натиснете бутона на компютъра и отидете да си направите кафе, като се върнете, да я намерите заредена.
Затова трябва да видим какви са основните настройки на секцията. На скрийншота се вижда, че като мениджър на зареждането ще се използва GRUB (GRand Unified Bootloader), като той ще се разположи в MBR (Master Boot Record – мястото в хард диска, което BIOS посочва на системата за начално зареждане на ОС, след като завърши своите хардуерни тестове). GRUB се явява предпочитаният от много съвременни дистрибуции мениджър на зареждане на ОС и успява да се сработи добре с последните NT-базирани операционни системи, като Windows 2000, XP, 2003 Server и дори Longhorn. При желание имате възможност да използвате и алтернативния LILO, чието име идва от Linux Loader. Лично аз ви препоръчвам да използвате GRUB, тъй като той осигурява много по-голяма гъвкавост при зареждане на системата и не на последно място - интерактивност. Освен това, ако случайно възникне някакъв проблем с Линукс и той не може да се зареди (примерно ви съобщи, че не може да открие кореновата си директория), чрез GRUB можете да излезете в специален команден промпт. Той разполага със собствени инструменти, чрез които можете да възстановите мениджъра на зареждане, да посочите коя е кореновата директория и откъде да зареди ядрото.
Ако не искате компютърът ви да се стартира с мениджър на зареждане, имате възможност да инсталирате GRUB и на дискета. Така всеки път, когато включите компютъра, ще се стартира Windows, но ако поставите дискета във флопито и заредите от нея, ще се стартира GRUB, който ще ви даде възможност да изберете и Линукс. Този подход крие някои рискове, като например при повреждане на стартовата дискета може да не успеете да стартирате Линукс. Все пак този проблем не е нерешим, ще се спра на него по-нататък, когато вече имате работеща Линукс система.

Това, което ще спомена като най-важно за GRUB, касае реда на зареждане на операционните системи. За тази цел, изберете опцията “Раздел по подразбиране” и натиснете бутона “Редактиране”. Тук ще видите, че има списък с етикети – в моя случай Linux, Floppy, Failsafe и Memorytest. Това е и редът, при който те ще се появяват в менюто на мениджъра GRUB при всяко стартиране на системата. Вероятно забелязвате, че при мен не присъства етикет Windows, но това се налага, за да мога да направя илюстрации към статията и затова извършвам паралелно повторно инсталиране чрез виртуална машина. При вас обаче би трябвало да има такъв етикет. Отметката, която стои пред Linux, показва, че това е операционната система, която ще се зарежда всеки път, когато пуснете компютъра. Ако желаете да направите Windows система по подразбиране, изберете я и натиснете бутона “Като стандартна”. От тук можете да изведете “Windows” и в по-горна позиция в менюто чрез натискане на бутона “Нагоре”. След като довършим настройките в тази секция, натискаме бутона “Край” и отново се озоваваме пред прозореца “Настройка на системата”.

Настройка на времевата зона

Важно е да изберете това поле и да настроите времевата зона за Линукс, тъй като по подразбиране тя ще се установи на Американска/Тихоокеанска зона. За целта изберете секцията “Времева зона” и от новопоявилия се прозорец изберете “Европа”, “България” и местно време. Последната опция, която остава в “Настройка за инсталация”, е за нивото на зареждане (runlevel). При ниво 5 ще имате конзола, мрежа и X сървър с десктоп, затова изберете него. Повече за нивата ще говорим в близко бъдеще, а сега натиснете бутона “Приемане”, за да потвърдим промените и да започнем инсталацията.

Потвърждаване на промените

След като сме инспектирали и донастроили параметрите на новоинсталиращия се Линукс, не ни остава нищо друго, освен да натиснем бутона “Приемане”. Ще бъдете посрещнати от симпатичен зелен прозорец, в който на български език ви се съобщава, че YaST е събрал информацията, необходима за инсталирането на Линукс, и пита дали да приеме направените до тук промени, за да започне инсталирането. Тук ми се иска да отбележа, че цветът на този прозорец е много удачно подбран, тъй като винаги, когато ме посреща червен прозорец с големи букви “Сигурни ли сте!?!?”, чувствам, че ще се случи нещо страшно и с голяма доза фатализъм и мрачни предчувствия казвам “Да”. Тук обаче няма място за страх – смело натиснете “Да, инсталиране” и нека прекрачим в света на Линукс. (Следва продължение)

Тервел Няголов


Снимки към статията:


<< Настройване на звука и графичната среда при Slackware | Разпределяне на трафик от два интернет доставчика >>