от Мирчо Мирев(17-10-2003)

рейтинг (-42)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

 Последните няколко седмици ми се случи да се сблъсквам с доста странни на пръв поглед ситуации, в които повтарящият се елемент беше изпълнителната власт на държавата България. Това, което конкретно ме обърка доста, бяха така наречените "очевидни разкрития" около процеса по създаването на българското електронно правителство ( на адрес http://egateway.government.bg/ можете да видите проекта коментиран в Линукс за българи в новината от 31.09.2003 тук http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=354976459 ). Ситуацията ми въздейства силно не толкова с конкретните си детайли, които в никакъв случай не са нещо ново. Въздейства ми крайното си нежелание да се промени, с повторяемостта на механизмите довели до възникването й. Всичко говори, че някой (много вероятно един човек) някъде е взел решение, средства са били вложени (по един или друг начин) и в края имаме продукт. Но този продукт не само че не показва (или поне да се опитва) ползата от съществуването си, а само служи за да демонстрира мислене в даден клас проблеми. Нещо като демонстрация на намерение. Представяно обаче, като реален продукт и струващо колкото такъв.
 От друга страна се сблъскахме и с начините на работа на държавната фирма "Информационно обслужване" ( адрес http://www.is-bg.net/ ) във връзка с коментарите ( около новината от 02.10.2003 в Линукс за българи http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=355028166 ) по въпроса с ползването на цифров сертификат от гражданите. Той е необходим за достъп до новите услуги предлагани от електронното правителство. Оказа се, че фирмата не можа ясно да разясни, как се гарантира неприкосновенотта на личният сертификат на гражданите при положение, че процедурата изисква той да бъде издаден и записан от самата фирма - т.е. тя разполага с него реално. Държа да отбележа обаче, че представителни на фирмата поне участваха в дискусията и се опитаха да изяснят ситуацията. И, че усещането ми за невъзможна комуникация, не беше така силно, както с някое "министерство".
 Тези случки ми напомниха дискусиите от преди около година и половина ( http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=340546561 ) във връзка с купуването на безброй много лицензи за нуждите на държавната администрация. Аргументите тогава бяха достатъчно неясни и кръжаха около нуждата от адаптиран на български език софтуер и много ниската му цена за бройка (!!!). Тогава поведението на лицата отговарящи за процеса беше арогантно, а обясненията им - доста нелепи. Да не говорим, че журналистите добавяха една допълнителна нотка объркване към този фарс.
Очевидно е, че при липса на образовани кадри, купуването на каквито и да е компютри и/или софтуер, е като купуването на изключително скъпи телбод машинки за всяко бюро. Сам по себе си компютърът е средство, което ползвано правилно предлага много добри възможности за бърз достъп до информация. Но на този, който знае, как да борави с него. Извън не съвсем необоснованите слухове и спекулации за редовните практики за получаване на комисионни при харчене на държавни пари, обясненията, за предходните няколко мъдри държавни хода се намират някъде в зоната на глупостта и безхаберието.
 Защо отново и отново изпадаме в подобна ситуация се запитах аз? Държавата ( представена от назначени от избрани от нас хора ) си позволява да взема решения в област, в която няма подготвени специалисти които да работят за нея ( а в коя ли област взема добри решения ?! ), които в краткосрочен план облагодетелстват единици, а в дългосрочен се оказват пилеене на средства. Решения водещи до загуба за хазната и принципно по-лошо състояние на нещата, отколкото ако тези пари просто бяха вложени в усъвършенстване на вече работещи системи. Определено не ми се навлиза в кръчмарско политиканстване и възгласи от типа "Абе проблема е ...", обаче действията на правителството в ИТ областта са много подобни на практиките в други области.
 Очевидна е, мисля, липсата на каквато и да било перспектива при вземането на решения в такива случаи. Планирането, дори и да го има се намира в някаква загадъчна форма и достъпът до плановете напомня ситуацията в книгите на Дъглас Адамс. Липсата на планове пък ми говори, че мотивацията на участващите не може да излезе наяве, дали поради това, че въобще я няма, дали поради това, че не е за пред хора. И пак с цел да избегнем въпроси за подкупи и машинации искам да засегна въпроса с липсата на мотивация. Според мен план или мотивация за създаването на такъв би имало, ако планиращият имаше някаква ясна визия за очакваните резултати. Или още по важното - на какво знание базира решението си. Да има ясна представа, каква е ситуацията, в която се намира. Следователно знанието на хората (които вземат решение), каква е ситуацията (в която вземат решение) е близка до нула. За тях остава възможността или да положат огромен труд и да се информират, или да не вземат решение. Или както най-често се случва, да се поддадат на желанието да се облагодетелстват и да сключат някаква сделка, в която привидно всичко уж е наред, но дългосрочните последици определено са лоши. Възможността за вземане на инофрмирано решение и за наблюдаване на процеса по вземането на решение ми се струва критично важна в случая. А какво по-добро средство от софтуер, който да задоволява нуждите от информация и приемственост и да прави процеса прозрачен. Ползваните данни в дадената област се правят достъпни до широк кръг квалифицирани специалисти, които могат да коментират и да препоръчват. Преминаването в прозрачен режим на работа е доста труден процес поради нежеланието на голяма част от участниците да променят навиците си и начина по който се сдобиват със средства ( за справка отбележете все още НЕ въведената компютърна система в българските митници !!!). Така че не очаквам и някакво магическо решение, но се надявам да бъде забелязана поне ползата от процеса на промяна. ( за примери и идеи за такъв софтуер ще спомена по нататък )
 Друг изключително важен проблем на държавните структури е невъзможността да си позволят да наемат квалифицирани кадри. Става дума за наемане на пълен работен ден, а не за свръх скъпите консултантски услуги, които често пак попадат в зоната на неясните сделки. Очевидно е, че в конкуренцията за специалисти частният сектор има много по-добри предложения. Ясно е също, че е трудно да се намери мотивиран персонал. Повечето хора, които работят за държавата имат ясното усещане, че са временно там, и/или се възползват в пълна сила от всякакви възможности да изравнят стандарта си с колегите си работещи в частният сектор. Или трето което не ми хрумва сега :). Което ме води до мисълта, че очевидно държавата, след като не може да осигури добри условия за работа е една много зле работеща монополна структура, от която изтичат средства (И то яко. И не - не се кефя че откривам топлата вода :)). И в такъв случай е добре да приемем, че тези хора са там за малко и не им се занимава много. Но все пак има нужда от техните услуги, а те имат нужда да могат да си вършат работата. Но периода на навлизането им в работата често е равен на периода през който работят. Следователно би било добре да съкратим периода на навлизане в работата и отново стигаме до идеята за централизирана система за съхранение и достъп до натрупана информация, знания и документи, която да улеснява този преходен период. И също до идеята държавата да се опита да си оптимизира работата така, че с по-квалифицирани, по-скъпо платени хора да си върши работата. Сега в момента тези хора се намират в частният сектор, който често предлага междинни услуги между държавата и гражданите й и съответно, така или иначе, получават парите за това.
 И така стигнах до това, какви са според мен мотивите на хората в държавното управление при тези обстоятелства. Трудното приемане на работата от предходните изпълнявали длъжността създава чудесни условия да се скрие човек в една безкарайна поредица от търсене на виновен и издирване на някой, който да е лош и да пречи. Липсата на квалифициран и мотивиран персонал правят задачата трудна. И ако допуснем, че изначалните мотиви на "министъра" не са били да "взема" той пак лесно стига до идеята, че това е най-доброто, което може да направи. Демек - ако не аз, някой друг ще е. Което създава последващият хаос и зацикля ситуацията. Механизмите за вземане на решения стават порочни, непрозрачни и в крайна сметка целят облагодетелстване на малка група хора. Хора, които накрая правят невъзможно ревизирането на работата им (опитайте се да се осведомите в някое държавно ведомство, защо е взето някое решение, особено ако не сте журналист !!! - ще получите всевъзможни отклоняващи отговори от типа на "В качеството на какъв питате?", "Държавна тайна" !!!, "Ние не разполагаме с такава информация, но не можем да ви кажем кой разполага" !!!). Краткосрочните планове (купуваме Windows XP, защото не знаем английски !!!) водят до други краткосрочни, а те в много редки случаи са добри и в дългосрочен план. Което, така да се каже, ни поставя в ситуацията, в която се намираме.
 Решения на толкова генерални проблеми често са давани, но за мен те също се намират някъде на рафта на кръчмарското творчество. Защото, ако беше лесно да се постигне резултати досега да са се случили. И все пак ще се опитам да дам няколко идеи, които лично според мен са технологично лесно изпълними. Като начало искам да кажа, че наличието на балансиращ фактор представляващ мнението на ползващите свободен софтуер е един минимум. Като го има най-малкото ще е по-трудно случването на недомислици като проекта за електронно правителство (аз който ползвам в половината от времето си Windows 2000 също имам проблем да видя това правителство де :)). За това дори икономически мотивирана структура е добре дошла. В дискусията около новината в Линукс за българи някои хора споменаха, че виждат желание и други (разбирай борещите се за свободен софтуер Линукс маниаци) да участват в процеса по правенето на това правителство и съответно да спечелят пари. За мен, ако това е начинът резултатът да е по-добри и по качествени ИТ услуги гласувам с две ръце за него. Още повече, че съм убеден в ползите от ползването на свободен софтуер за икономиката на страната, и че смятам че има много специалисти, които биха могли да предложат такива решения. Решения със сигурност по-достъпни от, хайде да не повтарям пак. Във всички случай повече яснота и повече прозрачност са нещо, от което имаме силно нужда.
 По-нагоре, на няколко пъти споменах, за проблемите в държавните институции с приемствеността. Затова намирам за изключително важно да се изгради една система за съхранение, управление и търсене в документи и информация, която да се ползва както от служителите така и от гражданите. Ползването на системата отвън е изключително важен елемент за подобряване достъпа до информация и за повишаване яснотата за дейността на ведомството. Също навлизането на нов персонал ще става по-бързо, защото разни папки няма да се валят из разни канцеларии и хора да се оправдават с липсата им за несвършената си работа. Тоест цената на включването в процеса ще падне. Определено ако някой не му харесва ще може да я саботира и да не я ползва, но според мен генерално положението ще се подобри. И в случая важно условие на системата е да е проста и надеждна. Да е проста, за да може да се направи бързо и да е надеждна, за да не се оправдават потребителите с нея за несвършената си работа. И пак не е нужно да се индексират всички документи от 1896г. насам. Достатъчно е и днес да е ден първи и пак ще има полза. Не е проблем дори в преходният период да се настанят няколко души, който да се занимават предимно с това - да записват и вкарват документи в системата - ползата от това ще е значителна за в бъдеще.
Направих един бърз преглед на наличните софтуерни възможности. Oracle предлагат към продукта си Oracle 8 пакет средства за пълнотекстово индексиране наречено Intermedia Text ( http://www.orafaq.org/faqctx.htm ). А в Oracle 9 то се нарича просто Oracle Text ( http://otn.oracle.com/products/text/index.html ). Общо взето това което разбрах е, че е съвкупност от средстава които позволяват индексирането на разнообразни документи ( Офис, PDF, HTML ) и търсенето в тях. Това което трябва да се направи е интерфейса - достъпа до документите и търсенето в тях и административният интерфейс. Нещо, което видях една моя колежка направи за около 2-3 седмици. Цената на Oracle 9 за двупроцесорна машина е $30.000. Според мен е незначителна в сравнение с това което се харчи по министерствата. А една такава машина може да стигне на всички министерства. Предполагам, че системата не би била много по скъпа от това. (!!!) И пак това няма да е скъпо.
 Другото което може да се ползва е пълнотекстовото индексиране на MySQL което го има от версия 3.23.23 ( http://www.mysql.com/doc/en/Fulltext_Search.html ), в версия 4 е значително подобрено. В този случай има проблеми с индексирането на файлове със затворени формати ( Oracle спокойно индексират MS Office преди версия XP ), но ако се наложи ползването на отворени файлови формати, особено такива които записват данните си в XML вкарването им в база данни би било относително лесна задача.
 Другото важно и интересно софтуерно решение за мен би било всяко, АБСОЛЮТНО всяко ведомство да публикува схеми на достъпа до него при различни сценарии. Какво имам предвид - ами просто GIF-ове в сайта им по един и същ образец (това е важно), в които схематично е обяснено как да си реша проблема. (Моят пресен опит са броженията ми из едно забравено от всичко място - ДА (данъчна администрация) Младост, където за да получиш резултат трябва да PING-неш всяка стая, като в някои стаи timeout-a е цял ден!!!) Т.е. примерно аз искам да разбера, как да си легализирам дипломата за да уча в чужбина. Не им искам електронната легализация. Искам само схема в която пише: изходни условия - носиш това и това, ходиш в тази, тази и тази стаи и накрая резултата го получаваш еди къде си. Мисля, че само докато рисуват схемите ще разберат, колко безумни и неработещи са някои от услугите им. И друго по-важно - тези неща ще ги гледат и чужденци и европейци. Да видим тогава дали няма да ги е срам за да си платя данък 3 дни да ме размотават :) ( ЗА ДА СИ ПЛАТЯ ДАНЪК БЕ ХОРА !!! ). В случая не е толкова въпрос на софтуер, а на установяване на стандарт за схемите.
 Та така, това бяха моите размисли на глас по въпросите, които ме безпокояха напоследък. Изводите ми са, че е по-полезно да се ползва софтуер с отворен код. Че е по-полезно работата да се върши на открито (по-полезно е относително разбира се :) - по-добре е за повечето хора, но ще е лошо за някои). Че, ако трябва, е по-добре да се действа като икономически субект пред това да се стига до крайности в придържането към безплатното и отвореното. И че настоявам държавната администрация да публикува официално инфомация за това, как се работи с нея и как работи тя! За идеите ми по-горе - който иска да ги ползва. Мисля че лесно можем да имаме работещ прототип на пълнотекстово индексиране на документи от OpenOffice, PDF, HTML под MySQL. Ако някой го направи ще лобирам с всчки възможни средства за него. Ако аз го направя - ще давам много малки комисионни на министрите :).


============================================================
П.С.
- за тези които казват - абе няма да се оправим - моля Ви асоциирайте се с тази държава поне до момента в който не я напуснете, т.е. приемете и правата но и отговорностите които имате
- за тези които казват - що да не краднем като некой друг ще открадне - желая ви всичко най-хубаво. Защото ще ви пипна!!!


<< Стяга ли ви шапката? | L.I.F.E. - Едно чудесно продължение... >>