Публикувана на: 11-11-2003
Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=ideas&key=356185024
| LINUX-BG Адрес : http://www.linux-bg.org |
| Проблеми при навлизането на Open Source продукти в България. |
|
|
|
От: morbid_viper Публикувана на: 11-11-2003 Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=ideas&key=356185024 |
|
|
|
|
|
|
Проблеми при навлизането на Open Source продукти в България. Реалности и насоки за развитие. Ноември 2003 г. Велислав Върбанов <varbanov[AT]abstractica[DOT]com> Борислав Митев <morbid_viper[AT]mail[DOT]bg> Целта на тази статия е да се направи опит за очертаване на проблемите, свързани с използването на Open Source решения в България, както и да се дадат насоки и предложения за преодоляването им. Надяваме се, че тя ще спомогне за започването на дебат и реални действия. Все по-широкото навлизане на Open Source приложенията в държавния сектор на страните по света е неоспорим факт. На фона на това, обаче, в България се наблюдава точно обратната тенденция. Правителството ни сключва сделки за доста солидни суми пари, които ако бяха похарчени по по-разумен начин, сигурно щяха да се окажат в полза за българската IT индустрия. Като изключим съмнителните финансови интереси на определен министър, като основна причина за изпусната възможност може да се отчете недобрата осведоменост на “компетентните” органи и обществото като цяло. Но преди да се тръгне да се критикува решението на дадена институция трябва да се направи трезва оценка на ситуацията, в която се намира Open Source общността в България. Макар в Интернет българската Open Source общност да е добре представена, традиционните медии рядко обръщат внимание дори пренебрегват проблемите на IT обществото. Въпреки редовните обяви в Интернет за форуми от различно естество, те не представляват интерес за обществеността като цяло и проблемите, които се обсъждат в тях, не напускат заседателните зали. Решението за пропиляването на няколко милиона за лицензи на Microsoft беше успешно оправдано пред обществеността като липса на реална алтернатива и куп други подобни изказвания. Това решение беше обявено пост фактум и е изпипано така, че да заобикаля закона за държавните поръчки. Почти всички инвестиционни решения на това правителство бяха атакувани в съда, но не се намери кой да оспори това. Подобна е ситуацията и с т.нар. “електронно” правителство и ред други проекти в IT сектора, а и не само там. При обективна оценка на настоящата ситуация, обаче, не е ясно кои са българските фирми, които биха излезли с Linux или друга Open Source оферта в евентуален търг. Освен това няма информация кои са т.нар. Linux фирми и какво се разбира под "Linux" фирми - това истински Open Source фирми ли са, или са “конвенционални” такива, пишещи и за Linux. Следователно следва да си зададем въпроса защо моделът, приложен от баварската администрация не се състоя, а може би не би могъл да се състои, у нас. Като изключим някои субективни фактори, като съмнителните интереси на определен министър, истината е, че: 1. В България няма комерсиална българска дистрибуция, която да поеме отговорността за локализирането, като например RedHat или SuSE. 2. В България няма Open Source фирми, които да предлагат безплатно софтуера си и да печелят от поддръжка и обучение. А дори и да има, те не правят необходимото, за да знае обществото за тях. 3. Linux все още има нужда от допълнителна настройка, за да изпълнява пълноценно функциите си, а няма комерсиален бизнес зад гърба си, който да поеме отговорността (в България). Българската Open Source общност трябва да направи доста стъпки, които да доведат до популяризирането на идеите на свободния софтуер. Ето някои пропуски и евентуални идеи в тази насока: 1. Липсва определена медийна политика за популяризирането на Open Source като идеология, цели и възможности. Това трябва да се прави със всички средства, а не само на страниците на специализираните издания/сайтове. Но също така не трябва и да се създават и необосновани очаквания у масовия потребител. Една такава политика трябва да бъде добре премерена и насочена. 2. Няма също така и стратегия за сериозно навлизане в ДА: Както е известно, ако държавната администрация работи с технологии, свързани с определен доставчик и/или продукт, се налага, за да работиш с нея, и ти да го използваш. Как да се "превземе" администрацията – отдолу нагоре или обратно. Става дума за стратегия на приемане на Open Source решения в държавната администрация, което ще доведе до независимост от един комерсиален доставчик или да се правят постъпки за използването на Open Source решения в местната администрация. Общините, както знаем, са доста ограничени от бюджета и по-лесно биха приели едни алтернативни решения за техните IT проблеми. Тук не говорим само за заменянето на десктоп операционната система и офис пакети, а за изграждането на местните електронни портали и сървъри с Open Source решения. 3. Един форум или просто сайт, на който да се излагат българските Open Source проекти, ще бъде много полезен за хората, които търсят такива решения за техния бизнес. Такъв форум може бъде и един вид барометър и витрина на българската Open Source индустрия, когато я има. Трябва да има и съответната политика за запознаването на обикновените, в смисъл не-Open Source потребители, със съществуването на такъв форум, както повечето хора знаят, че Dir.bg, например, е български е-портал. Това са само идеи, които могат да бъдат доизгладени на мероприятия като OpenFest или на специализирани места в Интернет. Изобщо, когато няма ясна и известна организация на нещата, просто т.нар. Decision-Taker хора няма да вземат на сериозно такива алтернативни решения. Хората в бизнеса са свикнали да дават парите си за неща, в които са сигурни. Така се дават пари на Microsoft, защото е ясно, че зад техните продукти стои добре позната компания, която от години убеждава, че са най-добри. Очевидно техния маркетинг е доста печеливш! Определено при сегашната обстановка в България е трудно въобще Open Source проект да кандидатства за държавна поръчка. Българските фирми пишат главно по схема outsourceing или по старата и добре позната комерсиална схема. Пазарът в страната ограничен и малко се разбира истинския бизнес модел на Open Source фирмите. Ясно е, че без промяна в климата в страната, не е възможно фирмите да се ориентират към Linux разработки. Все още по-печелившо е да се пишат native програми за Windows, отколкото за Linux, по простата причина, че се предполага, че хората използват операционните системи на Microsoft. Въпросът е какво може да се направи. Според мен беше извършено предателство към родния ни IT бизнес. Нашата държава не се грижи наистина за развитието на бизнеса, още повече за IT бизнеса, въпреки че постоянно се чува за доклади и изказвания на чужди представители и наблюдатели за подобряването на бизнес климата в страната. Все пак прави ли държавата достатъчно и изобщо постъпва ли правилно? Първо, трябва да се спрем върху ролята на държавата. В годините на рецесия държавните поръчки играят основна роля съживяването на даден отрасъл. Принципът е следният: държавата има пари (България има пари, все пак доста леко дадохме доста от тях на Microsoft), държавата има и нужди. Държавата поръчва на местни фирми да удовлетворят нуждите й (а не изнася данъците ни зад граница, както много често става тук). Сумата, която беше похарчена, е достатъчна за една инвестиция в Open Source общността и за “подмамване” на традиционните фирми за преориентиране към отворен код с такава поръчка. Подробен анализ е в компетенциите на експерт икономист. Какъв би бил обаче ефекта за бизнеса от технологична гледна точка? Можеше да се създаде ядро от фирми, които да могат да си позволят да излизат с Open Source проекти както на българския, така и на международния пазар. Естествено, най-големият клиент ще е държавата, което би осигурило за известен период съществуването на достатъчно работни места, както в държавната администрация, така и в “свободния” бизнес. България щеше да натрупа ценен опит в разработването и усвояването на Open Source проекти от среден и голям мащаб. Според някои оценки, това е една от причините Германия и други правителства да се обърнат към Linux, не защото е съвършен, а напротив, защото има много работа по него, което би държало леко позападналите им IT фирми след последната икономическа криза. Важно е да се обърне внимание, че този преглед не засяга технологичната страна на въпроса. Дискусията коя система е по-добра не е от такова значение в сравнение ползите за икономиката, ако се възприеме курс на внедряване на продукти с отворен код. Като заключение, важно е да се отбележат задачите, стоящи пред “Open Source” общността: 1.Създаването на истинска IT политика (алтернативна програма за такава), която да бъде предоставена на заинтересованите лица (очевидно е обаче, че без сериозен икономически анализ тези предложения няма да имат стойност). Изготвянето на такъв трябва да е сред приоритетите. 2.Популяризирането на икономическия ефект от Open Source модела сред медиите и сформирането на гражданска позиция по въпроса. Това са неотложните мерки които трябва да се предприемат, за да се спре или поне да се създаде обществена нетърпимост към необоснованите разходи в тази сфера. Освен това общините са също звена, които може на местно ниво да приложат този модел. Но дали това ще стане реалност зависи от сериозните намерения на цялата общност като цяло. |
|
|
|
|
|
|
Авторите на сайта, както и техните сътрудници запазват авторските права върху собствените си материали публикувани тук,
но те са copyleft т.е. могат свободно да бъдат копирани и разпространявани с изискването изрично да се упоменава името на автора,
както и да се публикува на видно място, че те са взети от оригиналния им URL-адрес на този сървър (http://www.linux-bg.org). Авторските права на преводните материали принадлежат на техните автори. Ако с публикуването тук на някакъв материал неволно са нарушени нечии права - след констатирането на този факт материалът ще бъде свален.
All trademarks, logos and copyrights mentioned on this site are the property of their respective owners.
|