LINUX-BG Адрес : http://www.linux-bg.org |
Slackware 12.0 - еволюция и консервативизъм в едно цяло |
От: Zvezdichko Публикувана на: 18-02-2009 Адрес на статията: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=ideas&key=394800479 |
Трудно се прави ревю на такава дистрибуция! Slackware е една
от първите линукс дистрибуции и в момента е най-старата, която
се поддържа. Това е дистрибуция с традиции - хем мразена, хем
обичана. Мразена, защото е консервативна ( ще видите колко
неща са останали непокътнати от версия 7 насам ) и трудна за
работа, но в същото време обичана, защото ако се настрои както
трябва удоволствието от работата е несравнимо. Slackware е
дистрибуцията, с която работех години наред, после минах за
една-две години на Ubuntu, но накрая стремежът ми към трудните
неща си каза думата и реших да си сложа последната версия на
Slackware и да й дам още един шанс. И така, да започваме. Инсталация
Инсталационните дискове са три на брой ( има още три диска със
сорс кода на програмите ). Първият диск е буутъбъл.
Неприятната изненада за мен беше в това, че колкото и да се
опитвах на една от машините диска просто не искаше да буутне (
един познат обясни, че БИОС-а ми е остарял ), докато на
другата се държеше добре. Наложи ми се да направя буутваща
дискета. Но като се изключи този препъни-камък инсталацията
протече гладко. Първо стартиране
Не очаквайте, че след първото стартиране ще получите
приканващо съобщение в графичен режим за логин в системата.
Не, няма да намерите нито KDM, нито GDM. След първото
стартиране системата първо ще зареди всички процеси, които
трябва да работят във фонов режим и да влезе в режим на работа
(runlevel) 3. Ако имате опит с Дебиан, вероятно знаете, че при
този режим на работа вече се стартира графичната среда, но при
Slackware това не е така. Въпреки това системата ви е напълно
функционална, поддържаща логването на много потребители,
позволяваща стартирането на множество процеси и разполагаща с
необходимия софтуер, с който можете да работите. Работа с конзолни приложения
Дори и без графична среда системата ви е напълно функционална
и разполагате с богат набор от софтуер. На първо място това са
текстовите редактори vi, pico и любимия ми emacs. Разполагате
с мощна професионална текстообработваща система - TeX.
Разполагате с браузъри - Lynx, Links, с програма за чат в IRC-
BitchX, с програми за електронна поща - pine, elm. Впрочем, в
emacs може да четете и електронната си поща - разполагате с
инструмента rmail. Ако са ви писнали графичните файлови
мениджъри, заповядайте в mc. Настройване на графичната среда В Slackware 12 графичния сървър е Xorg. Конфигурационния файл се намира в /etc/X11 и се нарича xorg.conf . В него трябва да зададете всички необходими параметри за да може системата ви да работи в графичен режим. Разбира се, имате помощни програми от типа на xorgcfg ( графична ), xorgconfig ( текстова ), но когато знаете къде да пипате ще се оправите бързо и без тях. Редактирайки конфигурационния файл вие трябва да обърнете внимание най-вече на следните секции: Device ( където трябва да зададете драйвера на видеокартата, най-добре е да попитате за вашата видеокарта кой е подходящ драйвер. Примерно аз имам Voodoo Banshee, драйвера е tdfx, но ползвам vesa, този, който е по подразбиране. Ако не знаете какво да сложите в секцията оставете vesa - това е фреймбуфер сървър, който трябва да работи на повечето системи ), Screen - там задавате дълбочината на цветовете и разделителната способност за монитора. Със сигурност 1024x768 ще работи като хората за скромни монитори като моя, ако пък сте с антика -800x600 Десктоп среди и графични програми
Допреди две години подразбиращите се среди бяха KDE и GNOME.
След това обаче GNOME бе напълно премахнат. Това донесе още
повече негативна критика за Slackware, защото GNOME е среда,
която се използва от много хора и е среда по подразбиране за
много дистрибуции, включително Ubuntu. За радост на GNOME
феновете има начини по които да си подкарат графичната среда
на компютъра. Те трябва да обърнат внимание на проекти като
dropline GNOME или GWARE. В момента на писане на статията се
разработва dropline за Slackware 12, но още не е излязла
версията. Другия вариант е да компилирате. Вместо заключение
Концепцията KISS оставя Slackware като една консервативна
дистрибуция. Липсата на графични инструменти за конфигурация
може да подразни потребителите, които са свикнали с други
дистрибуции. От друга страна в Slackware има много неща, които
са признак за еволюция - примерно ядрото 2.6 е по
подразбиране, поддръжката на HAL, системата udev, която
улеснява конфигурирането на хардуера. И все пак, това не е
дистрибуция за начинаещи, които никога са си слагали Линукс на
компютъра. Това е дистрибуция за хора, които имат желание да
се учат - а ако научите Slackware- гаранция че ще се оправите
със всички останали дистрибуции. Не случайно е казано - ако
учите Red Hat, знаете само Red Hat, ако учите Slackware -
знаете Линукс. << Windows Vista - перспектива към нищото | Прилики и разлики между "фрии" сървърите и свободния софтуер >> |
Авторите на сайта, както и техните сътрудници запазват авторските права върху собствените си материали публикувани тук,
но те са copyleft т.е. могат свободно да бъдат копирани и разпространявани с изискването изрично да се упоменава името на автора,
както и да се публикува на видно място, че те са взети от оригиналния им URL-адрес на този сървър (http://www.linux-bg.org). Авторските права на преводните материали принадлежат на техните автори. Ако с публикуването тук на някакъв материал неволно са нарушени нечии права - след констатирането на този факт материалът ще бъде свален.
All trademarks, logos and copyrights mentioned on this site are the property of their respective owners.
|