Justin Podur: Каква е Вашата история с Движението за свободен софтуер?

Richard M. Stallman: [...] През 1992 имахме всички необходими компоненти освен един: ядрото. Ядрото е един от основните необходими компоненти на системата. В GNU започнахме да разработваме ядрото през 1990. Избрах първоначалния дизайн като вярвах, че ще бъде реализиран бързо. Изборът ми беше провал и отне много повече време, отколкото се надявах. През 1992 ядрото Linux беше освободено. Беше издадено през 1991, но под несвободен лиценз. През 1992 разработчикът смени лиценза на ядрото, като го направи свободно. Това означаваше, че имахме свободна операционна система, която аз наричам „GNU/Linux“ или „GNU+Linux“.

Само че когато комбинацията беше направена, потребителите се объркаха и започнаха да наричат цялото нещо „Linux“. Това не е много хубаво.

Преди всичко не е хубаво, защото има хиляди хора, включени в проекта GNU, които заслужават да споделят заслугите. Ние започнахме проекта и свършихме най-голямата част от работата, така че заслужаваме да бъдем споменавани наравно. (Някои хора вярват, че ядрото само по себе си е по-важно от останалата част от операционната система. Това поверие изглежда произтича от опита да се аргументира погрешното название „Linux“.)

Но има друго важно освен заслугите: Проектът GNU бе кампания за свобода, а Linux не беше. Разработчикът на Linux имаше други мотиви, които бяха по-лични. Това не намалява стойността на неговия принос. Неговите мотиви не бяха лоши. Той разработи ядрото, за да се забавлява и учи. Да се забавлява човек е добре -- програмирането е голям кеф. Да искаш да се научиш също е добре. Но Linux не е разработен с целта да освободи киберпространството, и мотивите за Linux не биха ни дали цялата GNU/Linux система.

Днес десетки милиони потребители използват една операционна система, която е разработена за тяхната свобода -- но те не знаят това, защото си мислят, че системата е Linux и е разработена от един студент „просто за кеф“.

JP: Значи системата GNU+Linux не е случайност.

RMS: Не може да се разчита на случайности за защитаването на свободата. Случайностите понякога помагат, но има нужда от хора, които са наясно и са решени да правят това. Именно защото не е създадено за свободата, не е съвпадение, че първият лиценз на ядрото Linux беше несвободен. Всъщност не знам защо го е сменил.

JP: Разликите между проекта GNU и Linux отнасят ли се и до разликите между „свободен софтуер“ и „софтуер с отворен код“?

RMS: Тъй като GNU+Linux започна да се използва от хиляди, после стотици хиляди и милиони потребители, те започнаха да си говорят един на друг: Виж колко мощна, надеждна, удобна, евтина и забавна е системата. Повечето хора, които говореха за нея обаче, не споменаваха за свободата. Те никога не са мислели по този начин. И така работата ни се разпространи до повече хора, отколкото идеите ни.

Линус Торвалдс, разработчикът на Linux, никога не се е съгласявал с нашите идеи. Той не е бил защитник на етичните аспекти на идеите ни, нито критик на асоциалната природа на несвободния софтуер. Той просто твърдеше, че нашия софтуер технически превъзхожда този на някои конкуренти.

[...]

Идеите на Торвалдс доведоха до разделението на общността по цели през 1996. Едната група беше за свобода, другата за мощен и надежден софтуер. Имаше публични аргументи. През 1998 другият лагер избра името „open source“, за да опише тяхната позиция. „Open Source“ не е движение, според моите възгледи. То е може би съвкупност от идеи, или кампания.

JP: Тъй като ще говорим за това повече, навярно сега е добро време да определим какво значи „движение“.

RMS: Нямам готово определение, ще трябва да помисля. Нека го определим като съвкупност от хора, работещи за поддържането на идеал. Или може би идеал, заедно с дейността за поддържането му.

JP: Значи при „open source“ липсва частта за идеала?

RMS: Те препоръчват методика за разработка и твърдят, че моделът ще произвежда върховен софтуер. Ако е така, това за нас е бонус. Свободата често позволява на човек да постигне и удобства. Аз оценявам по-мощния софтуер и ако свободата спомага за това, хубаво. Но за нас в движението за свободен софтуер това е второстепенно.

JP: И всъщност човек би желал да жертва малко мощ и удобства на софтуера в полза на свободата.

RMS: Абсолютно.