От ЗЕС:
Чл. 246. (1) С цел опазване конфиденциалността на съобщенията и свързаните с тях трафични данни се забраняват слушането, записването, съхраняването или други видове прихващане или проследяване на съобщения от лица, различни от изпращача и получателя на съобщението, без изричното съгласие на изпращача и получателя, с изключение на случаите, когато това е предвидено в закон.
(2) Забраната по ал. 1 не се прилага по отношение на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, когато:
1. съхраняването се налага по технически причини или е съществена част от предоставянето на услугата;
2. се извършва проверка на техническите параметри на услугата от оправомощени лица по този закон.
(3) В случаите по ал. 2 предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да заличават съхранените съобщения незабавно след отпадане на основанието за съхраняването им.
Но:
Чл. 247. (1) Извън изключенията по чл. 246, ал. 2 ограниченията не се прилагат относно записване на съобщения и свързаните с тях трафични данни и при следните условия:
1. записването е необходимо и е предвидено в закон с цел доказване сключването на търговски сделки, и
2. изпращачът и получателят на съобщенията са предварително уведомени за записването, целите и срока за съхраняване, както и за правото да откажат това.
(2) Записаните съобщения и свързаните с тях трафични данни се съхраняват за срок не по-дълъг от срока, в който те могат да се използват съгласно ал. 1, т. 1.
Не съм сигурен обаче за какво точно се отнася упоменатото "съобщенията" в чл. 246.
И все пак всичко опира до работодателя.
"Който дава парите, той поръчва музиката"
В общия случай, ако се заядеш с колегата ще е почти като да се заядеш с шефа. Все пак се сещаш кой му е дал заповедта да слухти.
В този форум няма ли някой юрист да каже имат ли право или не и защо?