"Борбата" със статуквото: https://www.24chasa.bg/novini/article/7154424
"...Според новата програма на Путин до 2024-а в Русия трябва да се подобри инвестиционния климат, да се построи нова и да се модернизира старата транспортна и енергийна инфраструктура, да се развива конкуренцията на финансовия пазар, да се гарантира достъпност на финансовите услуги, да се повиши производителността на труда, да се създадат условия за развитие на малкия и среден бизнес, да се гарантира подкрепа на износа и стоки руско производство и още много други неща..."
На практика да се изгради една нова капиталистическа държава от нулата (КГБ ще се пробва отново та да настигнат поне Англия).
Ингилизите ги пиши бегали...
Искат да излизат от ЕС (това е почти свършен факт),шотландците
обаче не са съгласни с това,и ще се отцепят като изцяло независима
държава,уелсците също.Северна Ирландия ще се присъедини към
република Ирландия.
Със сигурност ще имаме поне 1 нова държава в Европа: република Шотландия.
Очевидно икономическата мощ на Англия ще спадне значително,
така че руснаците скоро ще бъдат по-напред с материала.
Здравейте,
Не знам (но мисля че се досещам) защо все се отклонява темата от родното към някакъв "голям брат", предишен или сегашен :-) Опит за бягство от реалността, собствената.
Някой замислял ли се е защо например президентите на САЩ почти винаги са такива със семейство, ако не образцово то поне със съвсем нормално семейство. Елементарния и прост отговор е че ако някой не може да изгради дори едно семейство (3-4 човека) и да успее да го запази в хармония как ще успее да ръководи (BTW министър идва от слуга, вече позабравено) цял народ.
Също за Путин (резделили се е със предишната си жена) но поддържат връзка никой не плюе или осъжда другия, интересува се от дъщерите си (доколкото знам и двете работят в Русия не са в управлението или на Запад), тук искам да покажа и нещо друго (защо го твърдя след като не съм го проверил обстойно, изглежда глупаво) но си го позволявам защото иначе отдавна да са го раздухали до небето този въпрос. Така човек може да използва това като един вид информация "между редовете".
Но пък вижте в Европа, май все по-често на ръководни постове са поставят откровенно нестандартни (според вс още приетите критерии личности) и в името на някакъв "абстрактен псевдо либерализъм" се руши нещо което всъщност трябва да се изгражда. Примери мога да дам, но мисля че всеки има достатъчно.
Та да се върна на основното, защо все се занимаваме с другите (не че е лошо, но не е най-важното за нас поне) и тях ги хвалим или съжаляваме (те са си избрали нещо, решили са и го следват) и времето ще покаже кой какво е посял и какво ще отгледа (въпреки сегашните пишман пророци).
Ние в момента пак искаме да вземем нещо наготово, рецепта и да ни оправи живота (обаче така не следваме себе си а копираме нещо което не е "наше" в смисъл че не знаем дали ще работи добре или зле и при нас). Едва ли някой ще възрази че има "народопсихология" и това което е добре и полезно за един народ не задължително е такова и за другите народи. Тук като някакъв обобщаващ пример мога да посоча Левски и неговите идеали (но той не е женен веднага ще каже някой, и мисля че отговора е даден от самия Левски, той не е имал намерение да управлява а да освобождава и други народи). Смятам че е предполагал каква ще бъде съдбата му, но каквото е направено не може да се заличи (и доброто и лошото, тук само ще вметна че "лошото/злото" не е зло само по себе си, то е нещо което не е на мястото си и не действа в правилното време). Най-прост пример, дайте клечка кибрит на малко дете, покажате му как се пали и го оставете в плевнята до сухото сено. Друг пример е Ботев който се прощава с любимата си в името на по-велико дело (самия факт че се прощава показва че може да обича и обича, но избира по-голямото дело което е от полза за повече хора - "на прощаване").
Та пак да се върна на темата, ние можем и трябва да взимаме от опита и примера на другите народи и хора (въпреки че имаме и много хилядолетия собствена история и там примери безброй). Важното е как и защо го правим, то трябва да се пречупи през собствените интереси и цели, да се прецени какво ще последва (Прометей/Епиметей и кутията на Пандора, единия мисли предварително и знае/предполага какво ще последва, другия мисли чак след като нещата са се случили и слуша чужди съвети без да знае защо го прави).
В другата тема писах за влиянието на човека върху околната среда и най-мръсния въздух който дишаме
в момента и това в определен смисъл е по-важно от "статуквото". Един прост въпрос - защо толкова много пари отиват за здравеопазване (не че не се краде), но хората са все по-болни и по някаква статистика от преди няколко седмици, за последните 30-40 години алергиите са се увеличили 3 пъти, снощи по някакъв тел. канал призоваваха за дарения за апаратура за недоносени бебета, но проверете каква е статистиката за броя им сега и преди няколко десетилетия. Просто хората са все по-болни и с такива мисли и действия (пост-фактум) нищо няма да се реши (лично мнение само).
Леле стана доста дълго, но все пак мисля че е нещо що-годе завършено.
Поздрави,
Румен
Автор
Тема: за или против статуквото (Прочетена 24535 пъти)