Изпечатай

[Acho]

Ех тез наденици..............

[remotexx]

ибахура (кои където си иска там да слага интервалите)

--
Българинът си обича изконните ценности (от илядолетия) - културата и бахура
https://www.youtube.com/watch?v=qaWReH6xiXE

[Nik123]

Че какво лошо има в бахура.. аз не го обичам, не ми харесва на вкус, но който си го харесва, нека си го консумира. Това няма общо с културата. Ако си прост, си оставаш такъв, па ако ще и само безглутеновите торти на Линда да ядеш.

А иначе днес пак си отрязах от бабека - не знам как бабите и дядовците са го пазели с месеци тоя деликатес, де са го крили от младата челяд    Баща ми като правеше такива вкусотии, от рода на бабек и суджук, заминаваха бърже, още преди да изсъхнат. Баба ми печеше на дилафа в печката- помня го от зимните ваканции на село, като ученик. При мен ще приключи в рамките на седмица. Но човекът, от който купих бабека, продава и други, така че, не е проблем.
 


П.П. А като споменахме Коледата.. у дома никога не сме съблюдавали тоя канон за постните ястия- винаги е имало и месце. И на 24-ти, и на 25-ти.

[remotexx]

Че какво лошо има в бахура.. аз не го обичам, не ми харесва на вкус, но който си го харесва, нека си го консумира. Това няма общо с културата. Ако си прост, си оставаш такъв, па ако ще и само безглутеновите торти на Линда да ядеш.

А иначе днес пак си отрязах от бабека - не знам как бабите и дядовците са го пазели с месеци тоя деликатес, де са го крили от младата челяд    Баща ми като правеше такива вкусотии, от рода на бабек и суджук, заминаваха бърже, още преди да изсъхнат. Баба ми печеше на дилафа в печката- помня го от зимните ваканции на село, като ученик. При мен ще приключи в рамките на седмица. Но човекът, от който купих бабека, продава и други, така че, не е проблем.
 

П.П. А като споменахме Коледата.. у дома никога не сме съблюдавали тоя канон за постните ястия- винаги е имало и месце. И на 24-ти, и на 25-ти.

Да не бъркаш суджука с луканката? Ние (сух) суджук никога не обработвахме термично, виж луканката - да, въпреки че (поиз)сушена, винаги минаваше рез огиня т.е. на тиган и там цър-пър, че тя по мазна винаги. Даже дядо ми омлета само с луканка го правеше и никакви шунки, а от време на време като му се прияде нещо по мазничко, минаваше на осмянка (нейде му викат пръжки, но то не е съвсем същото)


П.П. А бабекът се суши и то много, понеже много мръвка и си требе време бактериите да си свършат работата, ние първо опуквахме на дядо луканките (и младото вино) че то там винаги си минаваха и през тигана и не беше важно колко са "узрели"...

А то името му иде според от какво/къде е направен - дали е старец, бабичка или нещо друго
https://agronovinite.com/opusheniyat-vkus-vkusnata-misteriya-na-kaltsaniya-tsalapishki-babek/
А откъде идва разликата в наименованията на различните колбаси? От това в какво са напълнени – бабек е, когато ситно накълцаното и подправено месо се тъпче в стомаха на прасето, бабичка е, ако се напълни в сляпото черво, пуската се прави в пикочния мехур, а надениците мъденици се тъпчат в тънките черва.[/i]

...
Суши се на проветриво място. Добива готовност 3 – 4 месеца след като се приготви. Консумира се през лятото – обикновено при жътва или гроздобер суров или запечен на жар.

и горе-долу изглежда така или така

а вече май никой не готви в гювечета

младите дали знаят още какво е Капама - а аз точно така съм запомнил че свършваха луканките на баба - поемаха пътя към вечните ловни полета но с кеффф...

[Nik123]

..
Да не бъркаш суджука с луканката? Ние (сух) суджук никога не обработвахме термично, виж луканката - да, въпреки че (поиз)сушена, винаги минаваше рез огиня т.е. на тиган и там цър-пър, че тя по мазна винаги. Даже дядо ми омлета само с луканка го правеше и никакви шунки, а от време на време като му се прияде нещо по мазничко, минаваше на осмянка (нейде му викат пръжки, но то не е съвсем същото)
..

Възможно е. Всъщност думата "луканка" само съм я срещал в литературата, т.е. не съм чувал около мен родители, баби, дядовци, да я употребяват.
Това, което представлява пълнени с кайма свински черва, старите му казваха "наденици". Нареждаха се на един прът и се сушаха в мазата, като всеки ден се сваляха от пръта и се мачкаха с едно шише върху дъска, да станат плоски. И голяма част от тях още пресни, заминаваха я на скарата, я на дилафа. Ако надиницата оцелее до степен да е вече хубаво изсъхнала, дето се вика, да си я нарежеш на тънко, вече започваха да й казват "суджук". Т.е. изсъхналата вече наденица я наричаха суджук. Смесваха каймата за наденицата (свинска) с телешка.

Бабекът го пълнеха в свински стомах. Той повече оцеляваше- не даваха да режем, докато не поизсъхне. Каймата за него баща ми си играеше да я кълца, не смляна с машинка. Но и резени от него също сме попрепичали на дилаф, след като поизсъхне и възрастните дадат "добро" да се реже от него. След като го отрежем, вече го прибираха в хладилника.

Тоя бабек, който си купих, също е кълцан, не млян.

[Acho]

Ей, ще се окапя докато чета за тия месни вкусотии и майсторлъци.

[spec1a]

   Като ви чета за разните суджуци,бабеци,луканки...

   Забранени са за хранене в космоса - и от руснаци,и от американци.
Сигурно има защо ... 

[go_fire]

Ачката сам ще си каже, но предполагам той имаше предвид вино, а не разни мерудии.

[Nik123]

   Като ви чета за разните суджуци,бабеци,луканки...

   Забранени са за хранене в космоса - и от руснаци,и от американци.
Сигурно има защо ... 

Щото там сигурно всичко е в шишенца и тубички. А си нарязал суджука, а са се разлетели резенчетата из целия кораб, заради липсата на гравитация 

Пък и ние в космоса няма да ходим.. 

П.П. Рибени кюфтета ми се ядат отдавна, ама голяма играчка е, и ме мързи да се хващам..

[go_fire]

Дай рецепта! Никога не съм опитвал подобно нещо.

[Nik123]

Давам веднага- проста рецепта. С морска риба, за речните, предполагам, е същото.

Вземаш някоя риба, гоято хем е голяма, хем няма много кости (да отделиш лесно филето). Примерно черноморска акула, паламуд (тия са по-скъпичките), по-евтиния вариант е хек.
Един килограм рибно месо (може и повече, зависи колко кюфтета искаш да правиш). Това е класическото.
Отделяш филето - внимателно, с нож, идеята е да отделиш месото на рибата и в него да не останат (или почти да не останат) кости. Затова се подбира някоя риба, с по-малко кости (акула, хек, паламуд и т.н. големички риби, които да са с по-малко кости). Оставяш отделеното рибно месо да се изцеди в някой гевгир (някоя голяма решетка)- щото има доста вода в него, особено ако рибата е била замразена. Някъде половин час. После смилаш рибеното месо в машинка за кайма (аз го правя с ръчна машинка. По принцип класическото е да накълцаш рибното месо, но е голяма играчка).
Накисваш една филия хляб във вода. Да се напои и омекне. Все едно за свински пържени кюфтета. После поизцеждаш филията хубавичко- да остане като меко тесто, а не воднист мокър хляб (аз я изстисквам в шепи). Размачкваш (размесваш) я с един жълтък от яйце (белтъка го изхвърляш). После сместа от филията и жълтъка, я омесваш с рибното смляно месо, като слагаш следните подправки- сол, черен пипер и малко ситно натрошен лющян. Друго като подправка не. Омесваш всичко много хубаво- каймата става леко водниста и сякаш трудно ще се задържи в кюфте, но не се плашиш- правиш малки кофтенца, а не душмански кюфтета,  и ги отъркалваш хубаво в брашно, после ги оставяш за известно време (10-ина минутки) в някоя тава, па ако щеш и върху плота на фолио. Брашното поема водата, прави нещо като лепило и панировка едновременно, и стяга кюфтенцата. И после пържиш. Не ги чакаш много да се пържат, че рибата бърже прегаря- станат ли златисти- вадиш от тигана. Преди да ги сложиш в тигана, ги сплескваш с длани (първо намокряш ръцете си, да не лепне). А най-добре първо пробваш с едно кюфтенце и като нацелиш колко трябва да пържиш- продължаваш вече с всичките. Това е.

[spec1a]

   Като ви чета за разните суджуци,бабеци,луканки...

   Забранени са за хранене в космоса - и от руснаци,и от американци.
Сигурно има защо ... 

Щото там сигурно всичко е в шишенца и тубички. А си нарязал суджука, а са се разлетели резенчетата из целия кораб, заради липсата на гравитация 

Пък и ние в космоса няма да ходим.. 

П.П. Рибени кюфтета ми се ядат отдавна, ама голяма играчка е, и ме мързи да се хващам..

   Вредни храни са (поне така твърдят мастити учени).

   Явно в космоса създават проблеми,по-големи от на Земята.
Примерно,образуват се много газове ... 

   Някъде четох,че и 2-мата ни космонавти са се опитали да си вземат
малко луканка за в космоса ,но са ги гепили и са ги предупредили сериозно.

[Nik123]

За космоса не знам (там какъв ефект имат такива деликатеси), ама за вредни храни, не съм съгласен. Баба ми обичаше суджук и бабек, и живя до 89 години
Те разни мастити учени ни препоръчват скакалци и червеи, но не, мерси.

[spec1a]

   Много фактори оказват влияние върху това кой колко години ще
живее,далеч не е само храната. Гените може би са основното,
волята за живот и позитивната нагласа определено влияят положително.

[remotexx]

Има ли плоскоземци тъдява?
Изтърваха безплатно (за тях) пътешествие до друг континент (с безвизов режим)...

https://cosmos.1.bg/space/2024/12/15/flat-earthers-antarctica/

https://x.com/CalmLogical/status/1868022709479002278


П.П. По нашия край има разлика в технологията - освен че луканката не се приплесква и като по закръглена по не изсъхва (особ. в средата) ами и съотношението в месата е друго има повече сланинка явно и е по-мазничка (ама като мине през огъня и става бижу) - нещо такова става (за разлика от суджука)
https://moqtarecepta.com/recepta/domashna-lukanka-po-selski/
сега тая от снимката май е кълцана ама то и през машинка пак си е по-мазничко и да пак си се суши колкото и суджука но никога не изсъхва колкото него та повече отива за маджи, капама и т.п. особ. за закуски (с яйца) даже като пържеше луканка баба ми мазнина въобще не слагаше, а тя за тефлони и незагарящи тигани не беше и чувала просто лукнаката си пускаше предостатъчно мазнинка...


а да,.. и още една технологична тънкост:
(а най-много ги събаря/разваля мъглата - студ, сняг са ок само мъгла да не падне и да не се задържи - това е за тия дето на терасата, инак у плевнята мъглата не влизаше)

Напълнените парчета връзваме здраво и надупчваме с игла, за да се отстрани събралия се въздух.
Нареждаме ги на пръчка и ги закачаме на сухо и проветриво място. Сушенето трае от 30 до 60 дни.