 |
| Излезе ядро 6.17
|
 |
|
|
 |
 |
от DeepUltramarine на 3-10-2025@9:58 GMT(+2)
Преди почти седмица, официално бе пуснато ядро 6.17.
То е фокусирано върху подобрения в производителността, сигурността, поддръжката на хардуер и мрежовите възможности, без драматични новости.
Ето и по-значимите особености при ядро 6.17:
Подобрения в сигурността: Въвеждане на "Attack Vector Controls" за по-добър контрол над уязвимостите като Spectre и Meltdown на x86, включително пълна имплементация на attack-vector механизми. Също така, подобрения в SELinux и AppArmor, включително контрол на достъпа до AF_UNIX сокети.
Поддръжка за live patching на AArch64 (64-битни ARM системи): Позволява актуализации без презареждане на системата.
AMD Hardware Feedback Interface (HFI): Оптимизира планировчика за по-ефективна употреба на Ryzen ядра с смесени характеристики.
ARM Branch Record Buffer Extension (BRBE): Нова поддръжка за ARM за по-добра проследимост на клоните в процесора.
Графични подобрения: Стабилна поддръжка за Intel Panther Lake Xe3 графики; SR-IOV за Intel Arc Battlemage GPUs за виртуализация; първоначална поддръжка за HEVC (H.265) и VP9 кодеци в Qualcomm Iris декодер чрез V4L2.
Файлови системи: Експериментална поддръжка за large-folio в Btrfs; подобрена мащабируемост на EXT4 за блоково разпределение и буферизиран I/O; компресия на метаданни в EROFS.
Мрежови подобрения: Поддръжка за DualPI2 congestion-control протокол; TCP_MAXSEG опция за multipath TCP; IPv6 force_forwarding за интерфейси; gateway routing за MCTP.
Други: Нови системни повиквания file_getattr() и file_setattr(); DAMON_STAT модул за мониторинг на паметта; първоначална поддръжка за proxy execution; резервиране на пространство за kernel crash dumps; поддръжка за BPF в LoongArch; GICv5 за KVM на ARM.
При поддръжката на хардуер:
Intel: Wildcat Lake, Bartlett Lake-S, IPU7 драйвър, дискретни графики на NVM устройства.
Raspberry Pi: RP1 чип, 7-инчов V2 дисплей, Argon40 Fan HAT, pinmux за Pi 1.
Други: Framework Laptop 13 (AMD Ryzen AI 300), ASUS и HP лаптопи, Touch Bar на MacBook Pro, Apple SMC драйвър за Mac хардуер, OneXPlayer X1 Pro.
Източник:https://www.phoronix.com/news/Linux-6.17-Released
Който иска да научи повече, може да погледне на https://kernelnewbies.org/Linux_6.17 или официалния changelog - https://www.kernel.org/pub/linux/kernel/v6.x/ChangeLog-6.17[Коментари: 0] |
|
 |
|
 |
|
| FSF с нова инициатива
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 6-10-2025@13:30 GMT(+2)
Фондацията за свободен софтуер (FSF) на 4 октомври 2025 г. по време на празненството на 40-годишнината ѝ в Бостън, Масачузетс обяви своята нова инициатива, наречена LibrePhone.
Това е амбициозен проект, насочен към предоставяне на пълна софтуерна свобода за мобилни устройства, създавайки изцяло отворена платформа, която предизвиква доминацията на системите, притежавани от различни компании, като Android и iOS.
За разлика от съществуващи отворени телефони (напр. Librem 5 на Purism, който се фокусира върху хардуер със свободен софтуер), LibrePhone набляга на холистична, изцяло свободна екосистема – от ниското ниво на фърмуера и буутлоудърите до операционната система и приложенията, гарантирайки, че потребителите имат правото да изпълняват, изучават, модифицират и споделят всеки компонент.
Независимо, че мобилните устройства са навсякъде, повечето телефони ограничават потребителите с несвободен софтуер, който ограничава контрола и поверителността. LibrePhone цели да разшири основната мисия на FSF (насърчаване на четирите свободи на софтуера) към смартфоните, потенциално достигайки до милиони потребители по света.
Ръководена от изпълнителния директор на FSF Зое Куйман в партньорство с ветерана в свободния софтуер Роб Савой (Rob Savoye - известен с работата си по свободни инструменти като STk и GNU). Проектът се позиционира като „революционен“ за изграждането на мобилна платформа с отворена архитектура от основата нагоре.
Проектът е все още в ранна фаза. Скоро се очакват се повече подробности, включително технически спецификации, времеви рамки и възможности за участие. FSF е в GitHub с първоначални хранилища, което показва активна разработка.
Обявяването беше един от двата основни акцента. Другият е назначаването на Иън Келинг (Ian Kelling) за нов президент на FSF. Събитието включваше и дискусии за глобалните общности за свободен софтуер, панели с организации като Electronic Frontier Foundation (EFF) и F-Droid, както и актуализации за критериите на FSF за свободно машинно обучение.
Защо това е важно?
Откакто смартфоните са широко разпространени, е имало не малко опити за мобилни системи, основани на идеята за свободен софтуер.
За съжаление, нито една от тях не бе възприета от повече производители и потребители.
LibrePhone надгражда дългогодишната защита на FSF за свободни мобилни операционни системи (отбелязана като „проект с висок приоритет“ още от 2010 г.). Той адресира проблеми като лицензирани компоненти и драйвери и съществуващи свободни телефони. Ако успее, може да предостави жизнеспособна трета опция за потребители, фокусирани върху поверителността, интегрирайки се с екосистеми като F-Droid за приложения.
С което достигаме и до основния компонент, без който инициативата не би имала успех - удобна и широко приета и активна екосистема за приложения, подобна на Google Play и Apple Store.
За повече информация вижте официалното съобщение на FSF: https://www.fsf.org/news/fsf-turns-forty-with-a-new-president-and-a-new-campaign [Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Qt 6.10 с поддръжка на PipeWire
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 7-10-2025@14:49 GMT(+2)
Qt e широко използван инструментариум и среда за разработка на графични интерфейси за междуплатформени приложения, а така също и на софтуер без графична среда - конзолни инструменти и сървърни програми.
Взето от Wikipedia.
Новата версия 6.10 на Qt (пусната днес, на 7 октомври) идва с вградена поддръжка на PipeWire и по-точно, с нов native аудио backend за модула Qt Multimedia, който улеснява интеграцията с PipeWire при Linux системи.
Това осигурява по-ниска латентност и по-добра обработка на аудио/видео, особено за приложения като видеоконференции или медийни плейъри, като намалява зависимостта от по-стари системи като PulseAudio.
Други ключови ъпдейти:
Подобрена поддръжка за macOS 26 "Tahoe".
Пълната съвместимост с новия дизайн Liquid Glass и промените в рендирането, включително за iOS, улеснява миграцията към най-новите Apple платформи, особено за десктоп и мобилни приложения.
Откриване на High Contrast Mode.
Qt GUI автоматично разпознава и адаптира UI към системни настройки за висок контраст (на Windows 11, macOS, Linux).
Това подобрява достъпността за потребители с визуални увреждания, а също и за останалите потребители, ползващи дисплеи с по-висока резолюция, без допълнителен код.
TreeModel в QML.
Нов тип за лесно дефиниране на дървовидни данни директно в QML (като JSON), с поддръжка за TreeView.
Така се опростява работата с йерархични данни в UI, намалявайки количеството код за сложни структури.
Подобрения в Qt Quick Controls.
Нови начини за по-отзивчиви и модерни UI, включително Flexbox layout в QML, което ускорява разработката на динамични интерфейси, особено за мобилни и уеб-подобни приложения.
QtCharts и QtDataVisualization са маркирани като остарели.
Премахване на тези модули, с препоръка за ползване на Qt Graphs (подобрен с 2D графики), като се насърчава миграцията към по-ефективни алтернативи за визуализация на данни.
CSS анимации в Qt SVG.
Поддръжка за анимации на избрани свойства чрез CSS, което разширява възможностите за динамични графики и UI елементи.
Pitch compensation в Qt Multimedia.
Автоматична корекция на тона за FFmpeg-базирания QMediaPlayer.
Това подобрява качеството при аудио възпроизвеждане, особено при промени в скоростта.
За повече детайли, е препоръчително да проверите официалните release notes на Qt.io. Ако разработвате за Linux, PipeWire поддръжката е особено актуална, тъй като PipeWire е дефакто стандарт при всички основни Linux дистрибуции и техните вариации. [Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Python 3.14 със знаменателни промени
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 7-10-2025@20:38 GMT(+2)
Днес (7 октомври) беше пуснат Python 3.14.
Версията включва няколко ключови промени и функции, които правят езика по-бърз и по-лесен за употреба.
Официална поддръжка за free-threaded Python (без GIL)
За първи път no-GIL режимът (създаване на интерпретатор без Global Interpreter Lock - опционален) е официално поддържан, а не само експериментален като в 3.13. Това позволява истинско паралелно изпълнение на CPU-интензивни задачи в множество нишки, с подобрения в производителността до 30% в някои случаи, без да се изискват промени в кода. Все пак GIL остава по подразбиране в стандартните компилации; за да го изключите, трябва да компилирате с флага --disable-gil или да използвате runtime опции като променливата PYTHONGIL=0.
По-добри съобщения за грешки
Сега те са по-информативни, с предложения за корекции при често срещани грешки, което улеснява дебъгването.
Подобрения в REPL (интерактивния шел)
Оцветяване на синтаксиса, с по-добро автодопълване и визуални подсказки.
Експериментален JIT компилатор
Just-in-time компилация за по-бърза интерпретация на кода.
Други нововъведения
Поддръжка за subinterpreters (множество интерпретатори в един процес), t-strings (нови типове низове), lazy annotations (отлагане на анотации за типове), подобрения в стандартната библиотека и общи оптимизации за скорост.
Free-threaded режимът ще бъде ключов за приложения с висока натовареност на CPU (напр. машинно обучение, научни изчисления), където GIL досега ограничаваше паралелизма. Очаква се 3-5% обща подобрена скорост в многите сценарии, с по-големи печалби в мултитредови случаи. Постепенно ще се разраства – според PEP 703, GIL ще се изключва по подразбиране след няколко версии (към 2028-2030 г.).
Като major release, 3.14 ще има дълга поддръжка (security fixes за години напред). Extensions (C модули) ще трябва да се прекомпилират за no-GIL builds, и някои ще получат предупреждения ако не са thread-safe.
По-лесно мигриране към многоядреси системи (в днешно време - всяка една), особено в cloud и AI.
Очаквайте повече инструменти и библиотеки да се адаптират към no-GIL.
Всички знаем, че този език е кръстен на всеизвестното британско комедиино шоу Monty Python's Flying Circus. Хуморът и забавата са част от езика.
Идеята за "знаменителното число" (π ≈ 3.14) е забавна и не е напълно безпочвена – rc1 версията е пусната на 22 юли (π approximation day), което може да е умишлено от разработчиците за шега. Но реално развитието на no-GIL (PEP 703) започва още в Python 3.13 (октомври 2024 г.), където е въведен като експериментален флаг --disable-gil. В 3.14 просто става официален и стабилен, с подобрения, но не е "премахване" на GIL по подразбиране – това е постепенен процес, за да се избегнат breaking changes. Графикът на издаването е фиксиран от PEP 745 (май 2024 г.), така че π е може би любопитно съвпадение, а не е целенасочено.
За детайлна информация, можете да погледнете на https://docs.python.org/3.14/whatsnew/3.14.html[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Профили във Firefox след по-малко от седмица
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 8-10-2025@18:13 GMT(+2)
От "Mozilla" обявиха, че въвеждат профили в браузъра си.
Според официалното обявление, профилите във Firefox започват да се внедряват от 14 октомври 2025 г. (с Firefox 144).
Профилите са начин да създадеш отделни "пространства" в браузъра за различни цели – например един за работа, друг за лични неща или проекти. Всеки профил съхранява:
Собствени маркери за бърз достъп (bookmarks)
Пароли и логин данни
История на прегледани сайтове
Инсталирани разширения (extensions)
Теми и настройки (като домашна страница или предпочитания)
Това помага да се избегне объркване – например, да не се виждат лични табове по време на работа – и подобрява поверителността, тъй като данните от един профил не се смесват с друг.
Профилите са локални по подразбиране (съхраняват се в отделни папки на устройството), но могат да се персонализират с аватари, цветове и теми за лесно разпознаване.
За се управляват профилите:
В адресната лента отивате на about:profiles
Оттам може да се създават, преименуват, премахват или превключват между различните профили.
След 14 октомври ще има по-лесен достъп директно от менюто на браузъра.
Синхронизацията включва bookmarks, пароли, история, табове и настройки, но Mozilla подчертава, че данните са защитени и не се използват за профилиране (за разлика от други браузъри).
Опционално – профилите могат да се свържат с Mozilla акаунт (чрез Firefox Sync), за да синхронизират данните им в облака и да се достъпват от други устройства (като телефон или друг компютър). Това изисква регистрация в Mozilla акаунт (безплатен, с email и парола), но:
Не е задължително за базовото използване – може да имате профили само локално.
Ако синхронизирате, всеки профил се свързва с отделен акаунт (не може да се синхронизират няколко профила към един и същи акаунт, за да останат разделени и да се избегне сливане).
Синхронизацията включва bookmarks, пароли, история, табове и настройки, но Mozilla подчертава, че данните са защитени и не се използват за профилиране (за разлика от други браузъри).
Ако искате да пробвате профилите преди 14 октомври, можете да активирате функцията ръчно в настройките (about:config, търсете "browser.profiles.enabled" и го задайте на true), но официалното внедряване ще улесни всичко, като след това те ще бъдат достъпни директно през графичния интерфейс на браузъра.
За повече подробности, можете да посетите https://support.mozilla.org/en-US/kb/profile-managements[Коментари: 4] |
|
|
|
|
|
| Излезе Ubuntu 25.10
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 9-10-2025@10:30 GMT(+2)
Днес, 9 октомври, излезе Ubumtu 25.10.
Версията с кодово име "Questing Quokka" не е LTS и е с 9 месеца поддръжка - до юли 2026.
Изданието носи значителни подобрения в десктоп средата, производителността и интеграцията на нови технологии.
Да видим, какво са ни поднесли от Canonical...
Според наличната информация
GNOME 49 е с преработен интерфейс, по-бързи анимации, подобрено търсене и нови настройки за персонализация.
Преработени и рафинирани десктоп икони с по-добър дизайн, за по-модерен изглед
Обновени са някои приложения по подразбиране. Ptyxis заменя GNOME Terminal като нов терминал. Loupe заменя Eye of GNOME като програма за преглеждане на изображения.
Подобрения и в настройките за по-лесно управление на Wi-Fi, тъмен режим и аудио устройства.
Ядрото е Linux Kernel 6.17 – най-актуалната стабилна версия по време на издаването, с фокус върху хардуерна поддръжка и оптимизации.
Особеностите по него:
Подобрена поддръжка за нов хардуер:
Intel Lunar Lake, AMD Ryzen AI, RISC-V платформи и графични карти (NVIDIA, AMD, Intel).
Оптимизации за енергийна ефективност в лаптопи, гейминг (чрез Wine и Proton) и мрежови връзки.
Подобрения в сигурността, включително TPM-backed full disk encryption (криптиране на диск с TPM).
Аудио и мрежа:
PipeWire остава основният аудио сървър с по-добра интеграция за JACK, Bluetooth и гейминг.
IWD за Wi-Fi за по-бързо и сигурно управление.
Графика и гейминг:
Mesa 25.x за подобрена 3D графика и поддръжка за Wayland по подразбиране (с по-добра NVIDIA съвместимост).
Steam Snap с актуални драйвъри.
Сигурност и инструменти:
Както вече ни е известно, sudo-rs заменя класическия sudo за по-сигурно управление на привилегии.
Apt 3.1 с нови функции за управление на пакетите.
Ubuntu Insights за мониторинг и диагностика.
По-малко натрапчив уведомител (notifier) за ъпдейти.
Zig 0.14.1 компилатор за amd64 и други архитектури.
За разработчиците и IoT:
Актуализиран инструментариум:
Python 3.13, GCC/LLVM най-нови версии, Rust подобрения.
По-добра поддръжка за RISC-V и ARM за вградени устройства (IoT).
Debuginfod за лесно дебъгване.
Ако не ви допада десктоп средата на Ubuntu и визията ѝ, ето и основните вариации, ако искате да пробвате 25.10:
Ubuntu Unity 25.10: Unity7 с подобрения в интерфейса.
Kubuntu 25.10: KDE Plasma 6.1 с модернизиран дизайн.
Lubuntu 25.10: LXQt 2.0 за леки системи.
Xubuntu 25.10: Xfce 4.20 за лекота и стабилност.
Ubuntu Budgie 25.10: Актуализиран Budgie с нови теми.
Ubuntu Studio 25.10: KDE Plasma за креативни работи, с бета релиз преди финалния.
Обновени са няоки приложения - Firefox 132+, LibreOffice 25.x.
GTK 4 интеграции.
По-интуитивен инсталатор на базата на Flutter.
Подобрена e поддръжката за Snap и Flatpak.
Ако искате да пробвате 25.10, ъпгрейд от 25.04 или по-стара:
sudo do-release-upgrade.
Препоръчително е да се архивират всички потребителски данни преди това.
Проверка на ядрото след инсталация:
uname -r
Напомням, че тази версия е с поддръжка от 9 месеца.
Можете да изтеглите ISO файла на https://releases.ubuntu.com/25.10/
Подробности на https://discourse.ubuntu.com/t/questing-quokka-release-notes/59220[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| TPM bus encryption изключена по подразбиране
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 10-10-2025@20:15 GMT(+2)
TPM е хардуерен чип (Trusted Platform Module), вграден в повечето модерни компютри (особено с Intel/AMD процесори). Той се използва за криптографски операции, като съхранение на ключове за дисково криптиране (напр. LUKS), проверка на boot процеса (Secure Boot) и защита от физически атаки.
Скорошно изменение в предстоящото ядро на Linux (версия 6.18), което е обявено днес (10 октомври), се отнася за TPM bus encryption и integrity protection – функция, която криптира и проверява целостта на данните, предавани между Linux ядрото и TPM чипа (чрез HMAC сесии и AES-128-CFB).
Тя е добавена през 2024 г. в ядро 6.10, за да се предпазят от атаки като "snooping" (подслушване) на TPM комуникацията.
В в споменатото ядро, функцията CONFIG_TCG_TPM2_HMAC (която активира това криптиране) беше включена по подразбиране за x86_64 системи. Това означаваше, че всички TPM операции автоматично са криптирани и защитени.
Сега, в Linux 6.18 (и backport-нат към по-стари стабилни версии като 6.12 LTS и 6.17), тази опция е изключена по подразбиране. Това е решено от разработчиците, включително Jarkko Sakkinen (TPM maintainer), поради следните причини:
Производителност: Функцията добавя значителен overhead (забавяне) – до 20-30% по-бавни TPM операции, особено при често използване (напр. с IMA – Integrity Measurement Architecture, която проверява целостта на файлове).
Недостатъчна полза: Защитата е полезна срещу специфични атаки (като TPM Genie interposer за физическо подслушване), но не е критична за повечето потребители. По-добре да се оптимизира преди да се включи отново.
Функцията все още е налична – може да се активира ръчно в config-а на ядрото (Kconfig), ако е нужна повече сигурност.
Ползата от това решение е по-бърза работа на системата, особено за дисково криптиране (FDE с TPM) или приложения, които често четат/пишат в TPM. Това ще помогне на дистрибуции като Ubuntu, Fedora или Arch да работят по-гладко.
Недостатъкът е, че се намалява защитата срещу физически атаки на TPM bus-а. Ако имате критични данни (напр. корпоративни сървъри), се препоръчва е да я включите ръчно.
Това не засяга основното TPM криптиране на диска (напр. LUKS с TPM2) – то работи независимо. Просто комуникацията с чипа е по-малко защитена.
Промяната е документирана в официалните mailing листи на ядрото (linux-integrity@vger.kernel.org)
На 5 октомври e изпратен pull request за "TPM DEVICE DRIVER: tpmdd-next-v6.18", който изрично описва: "This pull request disables TCG_TPM2_HMAC from the default configuration as it does not perform well enough".
Сливането (merge) на кода е направено на 6 октомври от Линус Торвалдс (Linus Torvalds), което означава, че промяната ще е част от ядро 6.18.
Източник: https://www.phoronix.com/news/Linux-Default-Disable-TPM2-HMAC
[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| FSF обяви старта на Librephone
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 16-10-2025@10:16 GMT(+2)
Преди само 11 дни, на 4 октомври Free Software Foundation (FSF) представи тяхната инициатива за мобилна операционна система, която да следва принципите при основаването на FSF преди 40 години - да предостави на хората операционнна система и софтуер, които те да могат да използват свободно.
За което ви споменахме накратко тук.
Докато преди половин живот, това се е отнасяло до персоналните компютри, света днес е много по-различен. Ние днес носим компютрите в джоба си, понякога и по два и ги използваме почти за всичко. Огромно множество от хората не притежават персонален компютър у дома или дори лаптоп, защото това, от което се нуждаят се побира в дланта им.
Инициативата на FSF според мен доста закъсня.
Доминацията на двете мобилни платформи - Android и iOS - е толкова голяма, че изключенията са под 1%.
Новопоявилата се HarmonyOS е също корпоративна опериационна система. Да не споменаваме и китайското правителство, което със сигурност направлява някои аспекти от разработката ѝ.
Такава намеса има и при другите две системи, ако не искаме да бъдем съвсем наивни.
Доскоро нямаше нещо наистина толкова притеснително, защото имахме някакъв избор, относителна свобода. Почти отсъстваща при iOS и далеч по-голяма при Android.
Но тя неусетно изчезва.
От Apple бяха изградили напълно затворена екосистема за различните им устройства и то до такава степен, че не можеше да се прехвърлят файлове между тях и устройства, използващи Windows, Android или Linux, без специален софтуер. За да се промени това, беше нужно да се намеси закона.
Тенденциите обаче при Android и Windows следват същия утъпкан от Apple път. Съвсем скоро при Android няма да бъде възможно да инсталираме пакети, които сме свалили от интернет, вместо да използваме Google Play. Колко време ще отнеме и на Microsoft, за да направят същото при Windows?
Компаниите изграждат екосистеми, които да предоставят почти или всички услуги, от които бихме имали нужда.
Докато на пръв поглед, това е нещо добро и може би удобно, капанът е повече ог очевиден.
Ако един хипермаркет в който се продава всичко необходимо съумее да унищожи малките магазинчета в един град, той накрая ще може да контролира и цените и така да придобие достатъчно власт, че компанията накрая да управлява и града. И нас.
Тук идва и проблемът със сигурността и поверителността.
Повече от наясно сме, че такива при телефоните не съществуват.
Докато при настолните операционни системи имаме Linux, който може да задоволи всичик наши нужди и който можем да считаме за достатъчно сигурна система, картинката не е същата при мобилните устройства.
Досега имаше не малко опити да се направи мобилна операционна система, базирана на Linux, но сами виждаме, какво е положението на "пазара" в момента. Те си остават само за ентусиасти.
За да качим такава система на някой смартфон, трябва да отключим преди това bootloader-а му, ако производителя изобщо е позволил да направим това.
Ако не е, сме с вързани ръце.
Google го позволяваха на техните Pixel устройства, но наскоро обявиха, че това повече няма да е възможно.
От FSF вчера обявиха, че инициативата им Librephone стартира.
Тя няма за цел да създаде цяла операционна система базирана на Linux от нулата, а да замени несвободните компоненти в телефоните (като binary blobs, proprietary drivers и firmware) в съществуващите.
Това е стъпка напред от предишни усилия на FSF, като подкрепата им за Replicant (свободна версия на Android), но все още е в ранна фаза – без конкретен крайни срокове за масово пускане или партньорства с големи хардуерни производители. Това е част от по-широката им мисия за софтуерна свобода.
Но това е само поставянето на начало.
Проблемите са много. Споменахме заключените bootloader-и, но също и хардуерни несъвместимости.
Повечето смартфони (особено от Samsung, Google, Apple) имат заключени bootloaders, които предотвратяват инсталация на алтернативни ОС. Дори отлючващите се модели (като Pixel, но и това приключва скоро) изискват компромиси с драйвери за камера, GPS или модем, които често са proprietary. FSF признава това като ключов проблем и планира да се фокусира върху "най-лесно фиксваемите" устройства, но без масова хардуерна подкрепа (напр. от Qualcomm или MediaTek), прогресът е бавен.
След това идва недостатъчно разнообразната, неустойчива екосистема.
При Linux мобилните ОС липсват масовите приложения (като банкови, социални мрежи), тъй като разработчиците се фокусират върху Android/iOS. Проекти като Anbox или Waydroid опитват да стартират Android apps, но с ограничения. Такива подходи при iOS дори са невъзможни.
Също тоталната доминация на Android (72-75%) и iOS (25-28%) е огромна пречка. Те контролират 99% от пазара и са с мощни екосистеми и маркетинг. Нишовите проекти рядко надхвърлят 0.1-0.5% дял.
И накрая опираме до расурсите и ангажирането на достатъчен брой хора.
FSF е некомерсиална организация, фокусирана върху етика и свобода, не върху печалба или масов маркетинг. Минали проекти като FreeRunner показаха потенциал в общностно развитие, но не постигнаха повече поради липса на финансиране и партньорства.
Но перспективите не са толкова сиви или дори мрачни, въпреки изразения скептицизъм от някои хора в платформи като Hacker News и Reddit, базирани на миналите опити.
Google подготвя поддръжка за Linux apps на Android (чрез VM с Debian), което може да улесни хибридни решения. Проекти като Lindroid позволяват да се стартира Linux дистрибуции на Android устройства, намалявайки бариерите. Ако FSF партнира с компании като Fairphone или Pine64, или ако регулации (напр. EU DMA) принудят по-отворени bootloaders, шансът расте.
FSF подчертава сътрудничеството си с глобалната общност, което може да ускори развитието, както при desktop Linux (Ubuntu, Fedora), а отскоро и Arch.
Успехите в нишови пазарни сегменти като privacy-focused потребители (напр. чрез интеграция с Tor или encrypted комуникации) може да доведе до умерено разпространение (като 1-5% в специфични региони).
Към това трябва да се добави и все по-затягащите се регулации на медии, социални платформи от различни правителства, повсевмесното наблюдение и събиране на данни и все повече загрижени за свободата си хора, които биха потърсили с готовност алтернативи, ако такива им се предоставят.
Въпреки старта на амбициозния LibrePhone, историята показва, че без революция в хардуера и поддръжката му, на екосистемата, такива проекти остават ограничени до ентусиасти и малък брой устройства. FSF може да постигне технически успех в "освобождаването" на няколко модела, но широко разпространение (напр. десетки милиони потребители) изисква комерсиален тласък, който не е в тяхната оперативна сфера.
Дали ще се появят компании и успешни стартъпи, които да поискат да се възползват от тази възможност, ни предстои да видим.
Но няма да е скоро.
Прогноза за някакъв положителен ефект от този проект може да се дадат за след 5-10 години.
Но може и да греша. Всъщност надявам се, да греша.
С бурното развитие при ИТ технологиите и софтуера, при автоматизацията, нищо чудно и да станем свидетели на първите жизнеспособни телефони без корпоративно ДНК, по-скоро от това.
Линк към анонса на FSF: https://www.fsf.org/news/librephone-project[Коментари: 4] |
|
|
|
|
|
| Новото при новата версия на VMware
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 15-10-2025@11:09 GMT(+2)
Вчера, на 14 октомври, най-новата версия 25H2 на VMware Workstation бе пусната за сваляне.
От компанията въвеждат нова схема за номериране на версиите на базата на календара – форматът "25H2" означава 2025 година и втората половина (H2). Това осигурява по-голяма яснота и предвидимост за актуализациите.
Какви ключови нови функции и подобрения можем да видим в 25H2?
dictTool: Нов инструмент за командния ред за инспектиране и редактиране на конфигурационни файлове (.vmx и предпочитанията/Preferences), който предлага повече гъвкавост и автоматизация за напреднали потребители.
Поддръжка на USB 3.2: По-бързи трансфери на данни и по-добра съвместимост с модерни USB устройства.
Virtual Hardware Version 22: Позволява на виртуалните машини да използват най-новите хардуерни възможности за по-добра производителност.
Откриване на Hyper-V/WHP (само за Workstation): Показва режима на работа на виртуалната машина чрез определяне статуса на Hyper-V или Windows Hypervisor Platform.
Разширена поддръжка за нови процесори (като Intel Lunar Lake, Arrow Lake и Meteor Lake) и операционни системи – както за host, така и за guest ОС. Примери за нови guest ОС: Red Hat Enterprise Linux 10, Fedora Linux 42, openSUSE Leap 16.0, Debian 13, Oracle Linux 10, VMware ESX 9.0 и macOS Tahoe (за Fusion).
Корекции на грешки, подобрения в сигурността, достъпността и стабилността, включително намаляване на излишни логове, по-добра поддръжка за Linux и Windows интерфейси, и опция за изтриване на състояния на суспенд на ВМ.
Версията е достъпна за изтегляне безплатно и поддържа множество езици, включително английски, френски, японски и испански. За повече детайли вижте официалните FAQ на VMware: https://blogs.vmware.com/cloud-foundation/2025/10/14/vmware-workstation-fusion-25h2-embracing-calendar-versioning-and-new-features/
Да напомним, че VMware Workstation (и Fusion) е напълно свободен за всякакви цели – лични, образователни и комерсиални – от 11 ноември 2024 г. насам. Това включва безплатно използване без ограничения в лиценза, като преди това (от май 2024 г.) беше свободен само за лична употреба.[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Важно подобрение при exfatprogs 1.3
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 15-10-2025@11:39 GMT(+2)
exfatprogs е набор от потребителски програми за файловата система exFAT в Linux, разработени от инженери на Samsung и LG. Те позволяват създаване, проверка, поправка и управление на exFAT файлове системи директно в ядрото на Linux (поддръжка от версия 5.7 нататък).
Основните инструменти в exfatprogs са:
mkfs.exfat: За форматиране на exFAT файлове система с опции като размер на кластърите, етикет на тома и пълно форматиране.
fsck.exfat: За проверка и поправка на грешки в exFAT.
tune.exfat: За редактиране на етикет или серийно число на тома.
dump.exfat: За извличане на информация от диска.
exfat2img: За извличане на метаданни.
Версия 1.3 е публикувана днес (15 октомври) и е най-новата стабилна версия, обявена от разработчиците (Namjae Jeon и екипът от Samsung/LG). Тя е достъпна в GitHub и ще започне да се интегрира в дистрибуциите като Ubuntu, Fedora и Arch Linux в съвсем близко бъдеще.
Важното подобрение при новата версия е включването на нов инструмент:
defrag.exfat е служи за дефрагментация на exFAT файлове системи или оценка на степента на фрагментация. Това е голямо подобрение за поддържане на производителността на големи носители (като USB флашки или SD карти). Така вече няма да е необходимо това да се прави от Windows среда или чрез допълнителни средства, а ще е възможно директно чрез вградения инструментариум към всяка Linux система.
Някои промени:
mkfs.exfat: Намаляване на обема от нулеви данни при бързо форматиране (quick format), което значително ускорява процеса и намалява I/O натоварването – идеално за големи томове.
fsck.exfat: Автоматично маркиране на неизползвани записи като такива, за по-добра ефективност при проверки.
Версия продължава фокуса върху стабилността и производителността, особено за fsck и mkfs, които са най-често използваните инструменти.
Ако сте нетърпеливи, клонирайте от GitHub:
git clone https://github.com/exfatprogs/exfatprogs.git
и компилирайте с
./autogen.sh && ./configure && make && sudo make install
Или можете да следвате указанията на страницата на проекта в GitHub.
Новата версия вече може и да е достъпна за Arch в AUR.
За Debian/Ubuntu, чакайте за обновление в хранилищата.
Източник: https://www.phoronix.com/news/Linux-exFAT-Defrag[Коментари: 0] |
|
|
|
|
Общо новини за този период: 11 |
