 |
| Излезе Blender 5.0
|
 |
|
|
 |
 |
от DeepUltramarine на 20-11-2025@20:29 GMT(+2)
Blender 5.0 е най-новата стабилна версия на популярното безплатно 3D приложение за моделиране, анимация и рендеринг, пусната на 18 ноември 2025г. Тя носи значителни подобрения в областите на цветовата обработка, Geometry Nodes, Compositor, анимацията и производителността. Версията е съвместима с VFX Reference Platform 2025, което улеснява интеграцията в професионални студийни пайплайни. Общо са фиксирани 588 бъга, а фокусът е върху по-бърза работа с големи сцени и HDR съдържание.
Ето и кратък обзор на ключовите нови функции и подобрения:
Цветова обработка и рендеринг:
Пълна поддръжка на ACES 2.0 и 1.3:
Ново управление на цветовете с поддръжка за wide-gamut и HDR цветови пространства. Това улеснява работата с професионални пайплайни за филми и VFX.
Подобрения в Cycles:
По-бърза компилация на материали (до 4 пъти по-бързо с NVIDIA и Vulkan), по-добра производителност при големи геометрии.
EEVEE Next:
Преработен real-time рендърър с по-реалистични ефекти и HDR поддръжка.
Geometry Nodes и моделиране:
Нови нодове:
Volumes и SDF: За по-лесно създаване на обемисти обекти и signed distance fields.
Нови модификатори:
Array, Scatter on Surface, Instance on Elements, Randomise Instances, Curve to Tube и Geometry Input. Тези улесняват procedural modeling и разпределяне на обекти.
Bundled и Closures:
Нови структури за организиране на нодове, плюс Repeat Zones и Switch Menu за условна логика.
UV Sync rework:
По-добро синхронизиране на UV редактора с 3D изгледа.
Compositor и Video Sequencer:
Нов asset shelf:
Вграден набор от ефекти за бързо създаване на готови кадри, чрез съчетаване на готови сцени и различни ефекти (от нищо до професионален резултат).
Нови ефекти:
Симулация на chromatic aberration (цветово размиване), tinting на highlights/shadows, подобрена контрастност, яснота и острота.
Reusable setups:
Compositor сцени могат да се линкват или добавят/внасят между проекти.
Интеграция с Video Sequencer:
По-лесно добавяне на ленти/писти директно на позицията на мишката в таймлайна на видеоредактора (Shift + A).
Анимация, rigging и Grease Pencil:
Motion blur за Grease Pencil:
За по-реалистични 2D/3D хибридни анимации.
Нови rigging функции:
Две нови constraint-и за по-гъвкави контроли.
Storyboarding template:
Нов шаблон за сторибординг, идеален за разказвачи.
UI и производителност:
Опростен потребителски интерфейс:
Премахнати са над 300 настройки за теми, за по-лесно персонализиране. Нови опции за оцветяване на инструменти според състоянието им.
По-бърз старт:
Оптимизирани материали и библиотеки за по-бърза работа.
Други:
Подобрена поддръжка за Vulkan HDR (с проверка за Wayland), по-дълги имена на data-blocks (до 255 байта).
Blender 5.0 е пусната едва преди два дни (18 ноември 2025г.) и е голям ъпгрейд, който добавя инструменти, които спестяват часове работа. Версията е с фокус върху професионални проекти, по-бърза производителност и по-лесна употреба. Общо са фиксирани 588 бъга, което прави софтуера по-стабилен. Ако работите с големи сцени, HDR съдържание или процедурно моделиране, ъпгрейдът е задължителен. Дори за хоби проекти – ще бъдете по-продуктивни.
Ето и за какво трябва да се внимава:
Файлове от 5.0 не се отварят в 4.x. Някои add-ons може да се нуждаят от ъпдейт (проверете за това в Blender Market).
Отпада поддръжката за Intel, Macs и стари GPU (преди 2014 г.) – ако имате по-нов компютър, всичко ще е наред.
Някои клавишни комбинации са променени (като стрелките за keyframes) – но адаптацията е лесна, а и винаги може да се променят по вкуса ви.
За пълен списък с промените и фиксовете, можете да погледнете пълните release notes на https://developer.blender.org/docs/release_notes/5.0/
[Коментари: 0] |
|
 |
|
 |
|
| Canonical удължават срока на поддръжка на LTS
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 20-11-2025@20:54 GMT(+2)
Според официалното обявление на Canonical от 13 ноември 2025г., компанията разширява поддръжката за Ubuntu Long Term Support (LTS) версии чрез Legacy add-on за Ubuntu Pro, като общият период достига 15 години (от предишните 12 години). Това не променя стандартната безплатна поддръжка, а удължава платената опция за enterprise и професионални потребители.
Как работи новата структура?
5 години стандартна поддръжка - security updates от основното хранилище (main repository).
+5 години Expanded Security Maintenance (ESM) - чрез Ubuntu Pro (безплатно за до 5 машини за лична употреба, платено за бизнес).
+5 години Legacy add-on - новото разширение (от предишните 2 години), което добавя още 5 години – общо 15.
Това важи за всички LTS от Ubuntu 14.04 (Trusty Tahr) нататък.
Например:
Ubuntu 14.04: Поддръжка до април 2029 г. (вместо 2027 г.).
Ubuntu 22.04: До 2037 г.
Ubuntu 24.04: До 2039 г.
Canonical подчертава, че това осигурява постоянни security patches за критични уязвимости (CVEs) в ядрото, основната система и ключови компоненти, без да се налага миграция към по-нови версии. Поддръжката включва и live kernel patching за минимизиране на прекъсвания.
Това е полезно за бизнеси и регулирани сектори (банки, здравеопазване) - по-дълъг период за планиране на ъпгрейди, без риск от несъвместимост или прекъсване на операции.
Както и за обикновените потребители - Ubuntu Pro е безплатен за до 5 машини, така че можете да ползвате ESM (10 години) безплатно; Legacy add-on е платен (50% премия над Pro цената).
От Canonical твърдят, че това е най-дългият период в Linux дистрибуциите – по-добър от Red Hat (10–12 години) или SUSE (до 13 години).
Важно е да се уточни, че не е безплатно за всичко. Стандартните 5 години остават безплатни, но пълните 15 години изискват абонамент за Ubuntu Pro + Legacy.
Също така фокусът е върху сигурност и стабилност, не върху ъпдейти за нови софтуери.
През март 2024 г. Canonical първо удължи срока на LTS версиите до 12 години, а в отговор на положителните отзиви от потребителите, сега вече и до 15.
Линк към анонса: https://canonical.com/blog/canonical-expands-total-coverage-for-ubuntu-lts-releases-to-15-years-with-legacy-add-on[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Kaspersky за Linux?
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 20-11-2025@21:57 GMT(+2)
Не, не е шега.
Kaspersky наистина пусна антивирус за Linux, но с големи уговорки.
Руската компания за киберсигурност "Kaspersky Lab" обяви на 11-12 ноември 2025г. официалния си антивирусен продукт за домашни потребители на Linux (не само за enterprise, както преди). Това не е шега или фейк – има официални анонси, ревюта и дори дискусии в Reddit.
Което се явява доста изненадващо на фона на геополитическите напрежения: компанията е забранена в САЩ от юни 2024г. поради опасения за връзки с руското правителство (обвиняват я в потенциално шпиониране).
От "Kaspersky Lab" пуснаха "Kaspersky Antivirus" за Linux - Standard, Plus и Premium планове.
Може би е нужно да уточним, какво е включено в този продукт, защото едва ли са много домашните потребители на Линукс, които инсталират антивирусен софтуер.
"Kaspersky Antivirus" включва
AI-базирано сканиране за вируси/mallware, анти-фишинг, защита за онлайн плащания, крипто-сканиране, firewall и дори VPN/парола мениджър в по-високите абонаментни планове.
Поддържаните дистрибуции са
Ubuntu 24.04
ALT Linux 10
Uncom 2.3.5
RED OS 7 (64-bit само).
Минималните изисквания са Core 2 Duo, 2 GB RAM, 4 GB дисково пространство (работи и на по-слаби машини).
Цените са от $59.99/година за базовия план (първата година $38.99 с отстъпка); 30-дневен безплатен trial + 30-дневна гаранция за връщане.
Но те сигурно подлежат и на промяна, тъй че най-добре е, да проверите на сайта на компанията.
Продукта можете да изтеглите от официалния сайт, но изисква активен абонамент.
Kaspersky от години предлагат антивирусния си софтуер за Linux машини, но за бизнес потребители - не и за десктоп/лаптоп.
Обявените от компанията мотиви са глано растящите заплахи към Linux системите, които вече далеч не са така неуязвими, както се смяташе досега.
Linux е 1.38% от глобалния пазар (StatCounter, октомври 2025. Според други източници Linux Desktop има 4% дял), но е основа за 90%+ от сървърите, облаци и IoT устройства. Атаки като backdoor в XZ Utils (2024) или ransomware чрез Linux уязвимости (CISA предупреждение, ноември 2025) показват, че зловредния софтуер се насочва и към него.
След забраната в САЩ (която удари приходите им), от компанията търсят нови пазари. Растящата употреба на Linux (особено в Русия, Азия, BRICS), а и при домашните потребители са нова ниша.
От Kasperky подчертават, че Linux системите също са застрашени от mallware и предлагат "пълна защита" с AI.
Колкото и сериозни да са намеренията на компанията, отзивите не са така положителни.
В Reddit и ревюта (като OMG! Ubuntu, Phoronix) хората се шегуват, че е "руски spyware" – компанията е под контрола на руското правителство, което може да я накара да споделя данни. Не е GDPR-съвместим (проблем за ЕС).
Много Linux потребители коментират "защо ми антивирус? Системата е сигурна по подразбиране" – фокусът е върху добри практики, не на използване на антивирусен софтуер.
Колко сериозни са всъщност опасенията и има ли основания за притеснение, от зловреден софтуер при Linux?
Краткия отговор би бил:
За обикновения домашния потребител – почти нулеви.
За сървъри, корпоративни машини и хора, които отварят всичко без да мислят – вече са реални и растат.
Статистиката твърди, че годишно 300-400 потребители се срещат с Linux ransomware (ELF).
Атаките към хранилищата на различните дистрибуции, облачните услуги, слабозащитени сървъри и корпоративни мрежи растат ежегодно. А употребата на AI при сканиране и откриване на уязвимости, както и за автоматизиране на различните вектори на атака в голям мащаб расте неимоверно.
Някои прости добри практики обаче, елиминират рисковете почти напълно.
Не работете като root или с администраторски права, без да е необходимо.
Инсталирайте софтуер само от официалните хранилища.
Flatpack/Snap приложенията се изпълняват в изолирана среда и се водят по-безопасни.
Дръжте системата актуализирана.
Добре е да промените SSH порта по подразбиране с друг, както и да използвате ключове, а не парола. Инсталирайте също така и използвайте fail2ban. След няколко неуспешни опита, забранете IP-то. Ако не ви е нужен SSH, най-добре да се изключи.
Използвайте защитна стена. Настройките са елементарни.
Не отваряйте подозрителни файлове и скриптове, без да сте ги прегледали предварително.
Препоръчително е да използвате и AppArmor. В Ubuntu е включен по подразбиране и спира дори 0-day в много случаи.
Използвайте добавка за блокиране на реклами във Firefox или браузър с вградена такава, като алтернатива на Google Chrome - например Brave. Приблизително 99% от криптомайнърите идват през зловредни реклами и сайтове.
Има няколко причини, за да ни е нужна всъщност антивирусна програма при Linux система.
Ако сте фирма и имате десетки машини.
Ако споделяте файлове с Windows потребители (и не искате да ги заразите вие).
Ако работите с непроверени AppImage/.deb пакети.
Ако машината ви е сървър с публичен достъп.
Тогава – ClamAV (безплатен) или платени като ESET NOD32 за Linux, Kaspersky (с уговорките) и др. може би биха били полезни.
Дали ще се възползвате от предложението на Kaspersky или друго подобно, или пък не, не забравяте - винаги правете backup на важните си данни, а защо не и на системата.
Ето и линк към блогпоста с обявлението: https://www.kaspersky.com/blog/kaspersky-for-linux/54697/[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Firefox 145 вече без 32-bit версия; и още
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 20-11-2025@22:43 GMT(+2)
От текущата и най-нова версия на Firefox, която излезе преди повече от седмица, вече няма да са налични версии за 32 битови системи.
Ако поради някаква причина все още използвате такава, Firefox 144 е последната версия, която ще можете да инсталирате.
Ъпгрейд или нова машина са препоръчителни, ако имате основания за притеснения за сигурността.
Firefox 145 идва също и с инструмент за "редакция" на PDF, който ни позволява да добавяме и премахваме бележки и подчертаваме текст в документите.
Наред с някои козметични промени по изгледа на табовете, ако задържим с мишката върху минимизирана група от табове, ще видим списък с табовете в групата.
Получаваме и подобрена защита срещу browser fingerprinting (по-добро скриване на информацията за браузъра и системата), както и блокаж на бисквитки от трети страни.
Също така, поддръжката на медийни формати е разширена с MKV контейнери.
Стартирането при Windows е по-бързо.
Все пак, за тези, които не могат веднага да преминат към 64 битова система, е препоръчителна Firefox 140 ESR (Extended Support Release), която ще получава ъпдейти по сигурността и стабилността до септември 2026г. Или иначе, за цялата 2026.
Можете да я потърсите и в съответните хранилища. Може да се наложи да добавите ppa:mozillateam/ppa при Ubuntu, да инсталирате чрез COPR при Fedora или да я намерите в AUR за Arch.
Пълни подробности за версия 145 - тук: https://www.firefox.com/en-US/firefox/145.0/releasenotes/[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| ClamAV ще намали с 1/2 размера на virus sign
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 20-11-2025@23:29 GMT(+2)
ClamAV (от Cisco Talos) обяви на 18 ноември 2025г., че ще намали размера на базата данни за вирусни сигнатури (virus signatures) с около 50% чрез премахване на "изключително стари" и "неактивни" сигнатури.
Това ще се случи на 16 декември 2025г. и ще засегне основните бази: main.cvd (от ~3.5 GB на ~1.7 GB) и daily.cvd (от ~1.5 GB на ~750 MB). Целта е да се подобри производителността, да се намалят разходите за ъпдейти и да се ускори сканирането, без да се жертва актуалната защита (само стари заплахи от преди 2010–2015г. ще бъдат "пенсионирани").
Това се смята за положителна промяна, особено за Linux сървъри, IoT устройства и системи с ограничени ресурси.
Ключовите ползи и потенциални ефекти?
По-бързо сканиране (до 2x по-бързо на слаби машини) и по-малко RAM употреба (от 1.6 GB на ~800 MB).
По-малки файлове за сваляне (от ~5 GB седмично на ~2.5 GB) – по-малко данни и по-ниски разходи за трансфер на данни.
По-малко дисково пространство – идеално за вградени системи (routers, Raspberry Pi).
По-лесна поддръжка и фокус върху нови заплахи (AI-базирани сигнатури).
Общо взето, това ще направи ClamAV по-ефективен и достъпен, особено за open-source общността – без да се губи защитата срещу актуални вируси (като ransomware или криптомайнъри).
От Cisco Talos са на мнение (тук никъде не изказвам мое такова), че няма сериозна опасност - промяната е добре обмислена и няма да остави потребителите уязвими.
Премахват се само "неактивни" заплахи, които не са виждани от години (напр. вируси за Windows 95 или ранни Linux троянци). Актуалните (от 2020+ г.) остават непроменени.
ClamAV е фокусиран върху сигурността; тестването е направено от Cisco Talos, и няма доклади за пропуски.
Ако имате архив с много стари файлове (напр. от 2000-те), те може да не се открият – но тези вируси са безвредни днес и не представляват заплаха. За enterprise – тествайте предварително с freshclam --disable-main за симулация.
Ако сте притеснени, ъпдейтнете след 16 декември и сканирайте с --bell за тестове. Алтернативи като ClamTk (GUI) ще се адаптират автоматично.
Въпреки, че според официалния блог, промяната е свързана с оптимизация, не с компромиси със сигурността, само времето ще покаже, дали това е така.
Дотогава, ако разчитате на ClamAV, може би няма да е излишно да се вземате и допълнителни мерки.
Линк към обявлението: https://blog.clamav.net/2025/11/clamav-signature-retirement-announcement.html
[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Microsoft C extensions в Linux ядрото
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 21-11-2025@0:22 GMT(+2)
Интересен дебат се вихри в Linux kernel общността, който може да има повече технически, но не и революционни, последствия за Линукс.
Накратко, Linux ядрото се компилира предимно с GCC (GNU Compiler Collection), но сега се обсъжда активиране на Microsoft Visual C++ (MSVC) extensions в Clang/LLVM компилатора, за да се улесни кросплатформеното развитие (особено с Windows). Това не е "Microsoft нахлува в Linux", а по-скоро прагматичен ъпгрейд за съвместимост.
Linux ядрото използва C език (ANSI C + GNU extensions) за код. За компилация се поддържат GCC и Clang (LLVM), но Clang е все по-популярен заради по-добрата си производителност и диагностика.
Предлага се да се активира поддръжката за MSVC extensions (Microsoft специфични разширения на C, като __declspec или типове като bool и wchar_t от MSVC). Това се прави чрез флаг в Clang: -fms-extensions.
Ако се предложението се одобри, Clang ще компилира kernel-а с MSVC стил по подразбиране, без да се налага ръчна настройка.
Мотивите зад такова предложение са не са малко.
Много разработчици работят на Windows (с Visual Studio/MSVC), но тестват на Linux. Без MSVC extensions, кодът трябва да се адаптира ръчно, което забавя работата. С активиране, същият код ще работи в Clang на Linux, без грешки.
Clang вече поддържа MSVC mode (от 2020г.), но за ядрото тази опция е била изключена. Активирането ще позволи по-добра съвместимост с Windows драйвери (WSL – Windows Subsystem for Linux) и инструменти като CMake.
Това може да ускори компилацията с 10–20% в някои сценарии (според тестове от LLVM общността).
Какво означава това за потребителите?
Ако сте обикновен потребител (Ubuntu, Fedora и т.н.), няма да усетите разлика. Ядрото ще се компилира по същия начин, дистрибуциите (като Canonical или Red Hat) ще продължат да го тестват. Няма риск за стабилност – промяната е опционална и се тества от месеци.
По-бързи ъпдейти на ядрото в бъдеще, ако повече разработчици допринасят в разработката. За WSL (ако ползвате Windows), Linux ще работи по-плавно.
Рискове - минимални. Ако има грешки (напр. несъвместим код), ще се фикснат в следващите версии на ядрото. Няма "Microsoft контрол" – кодът остава open-source.
В същото време разработчиците могат да пишат код на Windows и директно да го тестват на Linux, без да премахват MSVC специфични изрази. Това би могло да привлече повече сътрудници (особено от Microsoft, Google, Intel).
Ядрото ще бъде по-гъвкаво за хибридни среди (Azure, AWS с Windows инструменти).
Редица мнения се изказват относно чистотата на кода, но Linus Torvalds все още не е коментирал директно.
Общо взето, не се очаква спад в производителността или стабилността; Clang с MSVC mode е тестван и генерира по-добър код в някои случаи (по-малко warnings).
В коментарите на Slashdot има шеги за "Microsoft печели" (напр. "Следващата стъпка: .NET в kernel?"), но сериозните реакции са позитивни – 70 % от коментите подкрепят, като подчертават, че Linux винаги е бил прагматичен (поддръжка за NVIDIA, Intel и т.н.).
Ако се одобри, ще влезе в kernel 6.19 (януари 2026 г.), но с възможност за rollback.
Така Linux става по-привлекателен за корпоративни разработчици, без да губи идентичността си.
Може би...
Опитвам се да пресъздам впечатлението, лъхащо от публикацията, но защо въпреки това аз самият се мръщя на всичко това?
Източник: https://developers.slashdot.org/story/25/11/10/2250251/the-linux-kernel-looks-to-bite-the-bullet-in-enabling-microsoft-c-extensions[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| ZorinOS: 780K сваляния от Windows потребители
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 23-11-2025@8:23 GMT(+2)
Според официално обявление от екипа на Zorin OS, в последните 5 седмици (от средата на октомври до началото на ноември 2025г.) точно 780 000 потребители на Windows са изтеглили дистрибуцията им. Това е базирано на данни от техните сървъри за изтегляния
(Към днешна дата, бройката е повече от милион сваляния, според публикация от 18 ноември).
Zorin OS e Ununtu базирана система и се счита за една от дистрибуциите, които са най-лесни за използване от потребители на Windows, тъй като е проектирана специално за това - с лесен интерфейс, напомнящ на Windows 11/10.
От екипът отбелязват, че тази тенденция може да се дължи на неудовлетвореност от промени в Windows (като принудителни ъпдейти или AI функции), но подчертават, че числото е груба оценка, базирана на IP адреси и потребителски агенти, без да гарантират, че всички са уникални или са довършили инсталацията.
Впечатляващия брой от 780 000 изтегляния на Zorin OS от потребители на Windows през последните 5 седмици е силна индикация за масова миграция към Linux, предизвикана основно от края на поддръжката на Windows 10 на 14 октомври 2025г. Това не е изолиран феномен, а част от по-широка тенденция, където потребители, които не могат или не искат да ъпгрейднат до Windows 11 (поради строги хардуерни изисквания като TPM 2.0, Secure Boot и по-нови процесори), търсят безплатни, сигурни алтернативи. Zorin OS, с интерфейс, който имитира Windows (чрез Zorin Appearance), е особено привлекателен за тях, тъй като намалява "шокът" от прехода към напълно различен инструментариум, архитектура на системата и потребителски софтуер.
Изтеглянията не означават задължително инсталации или дългосрочна лоялност – те показват интерес и експериментиране. Дългосрочните метрики (като задържане) са по-трудни за проследяване, но тенденцията е ясна - стотици милиони машини с Windows 10 остават уязвими, което подтиква към промяна.
Данни показват, че Linux е надхвърлил 5% пазарен дял в САЩ към юни 2025г. (според StatCounter), с проекции за по-експлозивен растеж след края на Windows 10. Ако се добавят Android и ChromeOS (които са базирани на Linux), общата част достига 25%, надминавайки macOS. Това предполага, че 2025г. може да бъде "годината на Linux десктопа" – не поради хайп, а поради практически причини като безплатна сигурност, липса на принудителни ъпдейти и по-добра производителност на стари машини.
Практическите причини основно са свързани с Windows 11 и промените в системата, от които явно никой няма нужда, но въпреки това са налагани. Потребителите се оплакват от "bloatware" (предварително инсталирани и почти ненужни програми), принудителни ъпдейти, AI функции (като Copilot) и проблеми с поверителността в Windows 11. Това кара хората да търсят ОС, която дава контрол, без да изисква нов и често скъп хардуер.
Това може да увеличи общността на Linux, подобри софтуерната поддръжка (напр. драйвъри за NVIDIA) и натисне Microsoft да смекчи изискванията си. За потребителите означава по-достъпни опции за "възраждане" на стари PC-та.
Ако тенденцията продължи, софтуерните компании биха започнали да предлагат версии и за Linux, което би преобърнално изцяло "пазара" на операционните системи и би насочило още повече хора към възможността за инсталация на Linux - система, с която не се налага да се бориш постоянно и която ти предоставя пълен контрол.
За ръст в броя изтегляния след 14 октомври се отбелязват и от Linux Mint, Ubuntu, Pop!_OS, Fedora.
Общата тенденция за развитие на Windows?
Microsoft продължава с AI интеграции (както и в Windows 12 прототипи), но това усилва отлива – в различни статии се прогнозира спад в пазарния дял на Windows под 70% глобално до края на 2025г., с Linux като основен печеливш.
Такива анализи има и в някои авторитетни tech медии (които често имат печатни версии или са "традиционни" като ZDNet, PCMag).
От различните анализи става ясно едно - главните причини за тази преход са сигурност, цена и хардуерна съвместимост, а не идеология.
Или както казваме у нас "Интереса клати феса".
Разбира се, има статии и за реверсивна миграция - от Linux към Windows поради причини за несъвместимост на софтуера, но те са стари, от 2020-2021 и не отразяват последните промени в развитието при Linux.
На фона на икономическата обстановка, отделните хора и компании трябва да избират - да изхвърлят машини, които до вчера перфектно са вършели работа и това не се е променило за ден или да похарчат няколко стотин или хиляди за нова. Всеки би задържал сегашното си устройство, докато може.
Ако сте фирма, този разход се умножава по броя на работните места.
Не малко перо в бюджета.
Разликата в цените на машина, която все още върши работа и нова, може да варира 3 до 9 пъти.
Трябва да уточним, че ZorinOS идва в две основни версии.
ZorinOS Core, която е напълно безплатна и ZorinOS Pro, която е платена и съществува главно, за да се издържа проекта.
Pro версията предоставя допълнителни теми и оформления (още 10+ стила, които имитират Windows 11, macOS, Ubuntu, ChromeOS и др.), Zorin Appearance Pro (повече опции за персонализация), вградени приложения като Zorin Connect (по-лесна синхронизация с телефон)
+ приоритетна поддръжка по имейл.
Core версията е напълно достатъчна за всеки, който преминава от Windows 10/11.
Тя вече включва оформлението „Windows“ (класическо и модерно), всички драйвъри, Wine/PlayOnLinux, Flatpak, поддръжка за Android приложения и т.н.
Почти всички, които са изтеглили 780 000 пъти през последните седмици, са свалили именно безплатната Core версия – това е официално потвърдено от екипа на Zorin.
Бележка:
За заинтересованите да пробват Linux, след като досега са били запознати само с Windows, лично аз препоръчвам и друга алтернатива - BigLinux.
Дистрибуцията същесвува повече от 20 години и също е специално фокусирана върху улесняване на прехода от Windows. В някои аспекти може би дори е по-добра.
За тези, за които игрите са основна причина все още да използват Windows, може да се каже, че тази причина вече е почти несъществена.
Linux геймингът е отличен за 2025г. и в много случаи е равен или дори по-добър от Windows, особено за single-player игри, indie заглавия и Steam библиотеката.
Благодарение на Proton (от Valve), почти 90% от Windows игрите работят на Linux без проблеми (out-of-the-box или с минимални настройки). Steam Deck (SteamOS) е доказал, че Linux е "конзолно ниво" за гейминг, а пазарният дял на Linux в Steam достигна 3.05% през октомври 2025г. (ръст от 33% годишно!).
Но не е перфектно – проблеми с anti-cheat (при които anti-cheat софтуера се изпълнява на ниво ядро, което никак не е безопасно, а рисковано за сигурността) в някои мултиплеър AAA игри (като Fortnite, Battlefield 6) и NVIDIA драйвъри правят Windows по-добър за hardcore competitive геймъри. За 80-90% от потребителите обаче Linux е по-стабилен, по-бърз и без bloatware (telemetry, ъпдейти).
Например, Cyberpunk 2077, Elden Ring, Baldur's Gate 3 – работят перфектно на Linux (често по-бързи). Проблемни са Valorant, Destiny 2 (anti-cheat).
Има и специализирани дистрибуции насочени специално към гейминга - CachyOS, Bazzite.
Лично отклонение:
Като дългогодишен потребител на Linux мога да споделя, че след като почувствате, какво е да имате пълен контрол върху системата си, няма да искате никога да се върнете обратно.
Източник: https://linux.slashdot.org/story/25/11/22/0746223/780000-windows-users-downloaded-linux-distro-zorin-os-in-the-last-5-weeks
Използвани са и множество други източници за някои данни споменати тук.
Тази публикация не е реклама на ZorinOS или на друга Linux дистрибуция, а има за цел да подчертае заформящия се тренд към по-широкото възприемане на Linux като напълно достойна алтернатива на корпоративните и платени ОС.[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Интернет буут към BIOS/UEFI
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 24-11-2025@12:41 GMT(+2)
Canonical (компанията зад Ubuntu) ще работят в партньорство с AMI (American Megatrends Inc.) – един от най-големите производители на BIOS/UEFI фърмуер в света (техен фърмуер има в стотици милиони дънни платки – ASUS, MSI, Gigabyte, ASRock, Intel и др.).
Вероятен и прост сценарии, на как би работила тази опция е, при стартирането на компютъра да се влезе в BIOS/UEFI, да се избере от различните режими на стартиране, това да стане през мрежата, след което машината се свързва със сървърите на Canonical през интернет (чрез PXE/DHCP)и зарежда последната версия на Ubuntu или Ubuntu Core или някой имидж от облака и го зарежда в RAM.
Първите дънни платки с тази функционалност се очаква да излязат през 2025–2026 г. AMI ще го добави в своята Aptio V и Aptio OpenEdition платформа, което значи, че почти всички големи производители ще могат да го включат.
Накратко: вместо да си записвате Ubuntu на флашка, в бъдеще просто ще избирате „Ubuntu“ от BIOS менюто и след 20–30 секунди ще сте в чисто нова система.
Източник: https://www.phoronix.com/news/Canonical-AMI-Ubuntu-Partners[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| KDE Plasma 6.8 базирана на Wayland, без X11
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 26-11-2025@16:13 GMT(+2)
KDE Plasma 6.8 ще бъде напълно базирана на Wayland, без опция за X11 сесия. Според официалното обявление на екипа на Plasma от днес, 26 ноември 2025г., тази версия ще сложи край на почти 30-годишната ера на X11 сесии в KDE, като се фокусира изцяло върху Wayland.
Приложенията, които се нуждаят от X11, ще продължат да работят чрез слоя за съвместимост Xwayland, така че няма да има проблеми с legacy софтуера.
KDE ще поддържа X11 сесията само до началото на 2027 г., за да улесни прехода за дистрибуции като AlmaLinux 9 (поддържана до 2032 г.).
Причините...
Двойната поддръжка (X11 + Wayland) забавя развитието, а Wayland вече е по подразбиране в повечето дистрибуции и поддържа по-добри функции като по-добра сигурност, gestures и множество оптимизации.
Plasma 6.8 се очаква около края на 2026 или началото на 2027 г.
Малко повече подробности можете да разберете от блог поста на сайта на KDE: https://blogs.kde.org/2025/11/26/going-all-in-on-a-wayland-future/
Източник: https://www.phoronix.com/news/KDE-Plasma-68-Wayland-Exclusive[Коментари: 2] |
|
|
|
|
|
| Collabora пускат десктоп офис пакет
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 26-11-2025@17:05 GMT(+2)
"Collabora" е глобална консултантска компания, специализирана в разработката и интегриране на open-source софтуер, с фокус върху технологии като Linux kernel, графика, мултимедия и машинно обучение. Основана е през юли 2005 г. в Кеймбридж, Обединено кралство, от Робърт Маккуин и Робърт Тейлър (Robert McQueen и Robert Taylor), с допълнителен офис в Монреал, Канада. Днес компанията има около 150 служители и предлага услуги за планиране, обучение, оптимизация и развитие на open-source проекти, обслужвайки индустрии като автомобилостроене, потребителска електроника, OEM (производители на оригинално оборудване) и корпоративен софтуер.
"Collabora" са известни предимно с поддръжка на ключови подсистеми като драйвери за Chromebooks, батерии и I3C, и редовно допринасят за нови версии (напр. Linux 6.8 през 2025г.).
Чрез подразделението Collabora Productivity (създадено през 2013 г. чрез интегриране на екипа на SUSE за LibreOffice), те са един от най-големите сътрудници на LibreOffice – най-популярния open-source офис пакет. Разработват Collabora Online (уеб-базирана платформа за съвместително редактиране) и Collabora Office (десктоп версия), които служат като алтернативи на Microsoft 365 и Google Workspace.
Също така създават и frameworks за VoIP и си сътрудничат с Farstream и Telepathy (използвани в Empathy чат клиента). Имат и участие в разработката на GStreamer, WebKit, PipeWire и OpenXR за AR/VR.
Те са и партньори на големи фирми от ранга например на VORAGO Technologies за космически приложения.
Collabora Productivity (подразделението за продуктивност) пуска нов десктоп офис пакет – Collabora Office, който носи интерфейса на популярния им уеб продукт Collabora Online директно на десктопа. Това е първата версия, фокусирана върху лесна употреба и съвместимост между онлайн и офлайн работа.
Collabora Office е десктоп пакет за Linux, Windows и macOS, базиран на ядрото на LibreOffice, но с модерен уеб-подобен интерфейс (използва JavaScript, CSS, WebGL и Canvas). Той включва Writer (за текст), Calc (за таблици), Impress (за презентации) и инструменти за векторна графика. Липсва Base (база данни) и пълна поддръжка за макроси (само изпълнение, без редактиране на BASIC, Python или UNO).
Пакетът е с по-малък размер за сваляне (без Java), по-прости инструменти за по-бърза работа, поддръжка на формати като DOCX, XLSX, PPTX (Microsoft Office) и ODF (OpenDocument). Целта е да се осигури "комфортна" работа онлайн и офлайн.
Той е достъпен като Flatpak за Linux, .appx за Windows 11 и .app bundle за macOS 15 Sequoia+. Изходния код е на GitHub, е свалянето е от официалния сайт.
Предишната корпоративна версия е преименувана на Collabora Office Classic, като запазва традиционния интерфейс на LibreOffice (VCL), с Java компоненти, Base и пълни макроси.
Корпоративната поддръжка за новия Collabora Office е до 2026 г.; засега препоръчват Classic за производство.
Цитат от CEO Michael Meeks:
Вълнуващи сме да предоставим първата версия на Collabora Office на десктопа, позволявайки на потребителите комфортно да работят онлайн и офлайн. Очакваме обратна връзка от партньори, клиенти и общността.
Публикацията подчертава, че това е стъпка към по-добра интеграция между уеб и десктоп, особено за Linux потребители, които търсят алтернатива на proprietary софтуер.
Collabora Office е част от екосистемата на Collabora Productivity, базирана на LibreOffice и се фокусира върху сигурност, приватност и контрол върху данните – идеален за фирми, които избягват облачни услуги като Microsoft 365.
Софтуера поддържа реално-времево сътрудничество, редактиране на документи, таблици, презентации и векторни графики. Работи с ODF (ISO/IEC 26300), Microsoft формати (DOCX, XLSX, PPTX, дори legacy като .doc/.xls), PDF, CSV и др. Има мобилни версии за iOS и Android (напр. iOS app от 2025г. с 3.3/5 звезди в App Store – хвален за open-source основата, но се отбелязват бъгове като крашове при търсене). Интеграции с Nextcloud, ownCloud и други (напр. в Nextcloud 19 от 2020г.).
Отзиви посочват, че е "Отлична за реално-времево сътрудничество – промените се отразяват мигновено, без проблеми с формати." (Capterra, 2025). "Интуитивен, бърз и фокусиран – усеща се като native десктоп app." (Официален блог, 2025). Подходящ за SMB, образование и правителства (напр. европейски агенции го използват за сигурност).
Но има и някои критики: Мобилният пакет е "по-малко плавен от десктопа" (Capterra); някои Excel функции са слаби или водят до повреда на файлове (Reddit, 2024); липсва офлайн достъп в по-стари версии (Software Advice). В сравнение с OnlyOffice, Collabora е по-стабилен за Nextcloud, но OnlyOffice има по-добро мобилно приложение.
Версия 25.04 (2025) добавя AI интеграции (като ChatGPT), по-добро проследяване на промени и достъпност. Цените са персонализирани за обем (безплатна версия e налична), с фокус върху enterprise поддръжка.
Новият десктоп пакет (Collabora Office) споделя същата кодова база с Collabora Online (уеб версията), което осигурява пълна съвместимост – без грешки при прехвърляне на файлове между браузър, десктоп, мобилни устройства или хибридни среди. Това решава често срещани проблеми в proprietary софтуера, където форматиране се губи при миграция (напр. от Google Docs към Microsoft Word). Целта е да се създаде "комфортно" и безпроблемно преживяване, особено за екипи, които работят в смешени среди.
"Collabora" подчертава, че продуктът позволява самостоятелно хостване (on-premise) или чрез партньори, без принудително използване на облаци на големите компании.
Това е ключово за фирми, правителства и образователни институции, които искат контрол над данните си, GDPR съответствие и независимост от "big tech". Например, Международният наказателен съд в Хага премина от Microsoft Office към open-source алтернатива базирана на Collabora.
Като основен сътрудник на LibreOffice (повечето разработки идват от Collabora), те инвестират в безплатен софтуер, за да подкрепят общността. Лансирането на десктоп версията е стъпка към по-добра интеграция с платформи като Nextcloud и ownCloud, където Collabora Online вече е дефолт.
От компанията изтъкват, че това не е просто "още един офис пакет", а опит за създаване на цялостна, свободна екосистема, която работи навсякъде и за всички.
Eдна от основните причини, които Collabora подчертава директно в своите материали, е глобалното състояние на тези услуги в момента.
Агресивните абонаментни модели на Microsoft 365 (от $6-12/потребител/месец) и Google Workspace (от $6/потребител/месец) създават нарастващи разходи, vendor lock-in и загуба на контрол, което тласка потребителите към алтернативи.
Collabora Online (и сега Office) се позиционира като "безпроблемна" опция, която спестява "creeping subscription costs" (постепенно нарастващи такси) и внезапни промени в инструментите. Вместо годишни ангажименти с ограничени функции в базовите планове на Google/Microsoft, Collabora предлага безплатна версия за домашна употреба/тестване, а enterprise поддръжката започва от €1.82-3.40/потребител/месец (за до 99 потребители), с гъвкави мултигодишни договори и специални цени за NGO/образование. Това е значително по-евтино за малки фирми или стартъпи, където Google Workspace често изисква минимум 1-годишно ангажиране.
Източник: https://itsfoss.com/news/collabora-launches-desktop-office-suite/
Изплозвани са и допълнителни източници.
Тази публикация няма за цел да промотира продукт, а е отразяване на статията от горния линк.[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| GCC 16 ще използва C++20 по подразбиране
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 27-11-2025@20:25 GMT(+2)
GCC (GNU Compiler Collection) е един от най-популярните компилатори който поддържа различни езици за програмиране, хардуерни архитектури и операционни системи.
Фондацията за свободен софтуер (FSF) разпространява GCC като свободен софтуер под GNU General Public License (GNU GPL). GCC е ключов компонент на GNU toolchain и стандартен компилатор за повечето проекти, свързани с GNU и ядрото на Linux .
GCC 16 е предстоящата версия (все още в разработка, очаква се стабилно издание през март или април 2026г.). На 26 ноември 2025г. разработчиците са интегрирали промяна, която прави C++20 версия по подразбиране при компилиране на C++ код, ако не е посочено друго.
C++20 е финализирана през февруари 2020г. и публикувана през декември 2020г. Внася функции като concepts (за по-добри шаблони), modules (за по-чисто разделяне на кода), coroutines (за асинхронно програмиране) и std::format за форматиране на текст.
GCC 16 преминава към C++20 като default, за да улесни разработката на проектите ви с по-нови функции.
Все пак C++20 не е най-новата версия на популярния език – компилаторът поддържа и C++23 чрез флаг -std=c++23 и C++26 чрез -std=c++26 (експериментално). Ако флаговете не са зададени изрично, компилатора ще използва C++20, за да е обратно съвместим с повечето проекти.
След излизането на GCC 16 e mрепоръчително да използвате съответния флаг, ако включвате функции, които не са част от C++20, а от по-нови версии.
Източник: https://www.phoronix.com/news/GCC-16-Now-CPP20-Default[Коментари: 0] |
|
|
|
|
Общо новини за този период: 13 |
