 |
| Излезе ядро 6.18
|
 |
|
|
 |
 |
от DeepUltramarine на 1-12-2025@9:08 GMT(+2)
Linux ядро 6.18 е пуснато официално вчера, на 30 ноември 2025г. от Linus Torvalds, според обявлението му в Linux Kernel Mailing List. Това е последната основна версия за 2025г. и се очаква да бъде обявена за Long Term Support (LTS) ядро, което означава поддръжка за по-дълъг период (вероятно 5–6 години, в зависимост от интереса на разработчиците).
Версията включва множество подобрения в производителността, файловите системи, мрежата и хардуерната поддръжка.
Ето и основните подобрения и особености при 6.18:
Подобрения в производителността на паметта и swapping-а:
Въвеждане на "Sheaves" – нова система за локални per-CPU кеширане на малки обекти в SLUB алокатора, която ускорява алокацията и освобождаването на памет (намалява синхронизацията между процесорите и подобрява RCU-базирани работни натоварвания).
Първа фаза от "swap table" – нова абстракция за swap кеша, която подобрява производителността на swapping-а (например, системно време се намалява наполовина в тестове с големи "страници" - фиксирани по размер блокове от паметта).
Мрежови подобрения:
Поддръжка за PSP (Platform Security Processor) шифроване на TCP връзки – нова схема, подобна на IPsec и TLS, но с по-добра хардуерна offloading - по-добър трансфер на задачи от процесора към специфичен хардуер като мрежов интерфейс или графика например .
Accurate Explicit Congestion Notification (ECN) за TCP – по-точна обратна връзка за задръствания в мрежата.
Значителни подобрения в UDP receive-side производителността и мащабируемостта на NFS сървъри.
Файлови системи и device mapper:
Нов dm-pcache target – позволява използването на persistent memory като кеш за по-бавни блокови устройства.
Разширяване на file handles за kernel namespaces – улеснява управление на namespace-и (като pidfds), за по-стабилни и сигурни препратки.
Първоначална поддръжка за 'block size > page size' в Btrfs.
Премахване на Bcachefs – файловата система е изключена поради проблеми с процеса на разработка (късни промени от maintainer-а), но може да се компилира ръчно.
Хардуерна поддръжка:
По-добра поддръжка за Apple Silicon (M2 Pro/Max/Ultra Device Trees).
Поддръжка за Intel Wildcat Lake платформи.
Нови драйвъри за лаптопи: haptic touchpad, ASUS ROG Ally (поправка за "Xbox Ally"), Lenovo Legion Go 2.
Rust-поддръжка: Rust Binder драйвер, атомарни операции (които се изпълняват изцяло и без прекъсване), maple trees, DebugFS и bitmaps.
Поддръжка за LoongArch KVM (PTW feature detection), AMD Secure AVIC за гъсти, и FreeBSD Bhyve хипервайзор като гост.
Други особености и подобрения:
Подписани BPF програми за по-голяма сигурност.
Нова microcode= опция за x86 (контрол на зареждането на микрокод).
Подобрения в Nouveau драйвера за NVIDIA (GSP firmware за Ampere/Turing).
XFS online fsck по подразбиране.
За пълен списък с промените погледнете на https://kernelnewbies.org/Linux_6.18.
Ако използвате дистрибуция като Ubuntu или Fedora, обновлението ще дойде скоро през хранилищата – не се препоръчва ръчна компилация, освен ако не сте напреднал потребител.
Източник: https://9to5linux.com/linux-kernel-6-18-officially-released-could-be-the-next-lts-kernel-series[Коментари: 0] |
|
 |
|
 |
|
| Archinstall: UEFI bootloader install на USB
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 1-12-2025@9:52 GMT(+2)
Archinstall 3.0.14 е последната стабилна версия на меню-базираната инсталационна среда за Arch Linux, пусната на 29 ноември 2025г. Тя въвежда няколко нови функции, улеснения за потребителите и поправки на бъгове, които улесняват инсталацията, особено за UEFI системи и управление на snapshots.
Версията ще бъде по подразбиране в предстоящия Arch Linux ISO 2025.12.01 (от 1 декември 2025г.).
Нов диалог за инсталиране на UEFI bootloader на преносими медии, който позволява инсталиране на UEFI bootloader (като GRUB) на външни носители (напр. USB), което подобрява гъвкавостта за системи, зависещи от EFI removable media.
Промени при Snapper, основният инструмент интегриран в Archinstall за автоматично създаване и управление на snapshots при Btrfs файлова система сега въвеждат и възможност за конфигурации за timestamps (напр. преди/след обновления) и интеграция с bootloader-и като GRUB, за да може да се избират snapshots директно от boot менюто.
Поправена е интеграцията на Snapper с GRUB, за да работи подобно на Timeshift, което улеснява управлението на снимки (snapshots) по време на самата инсталация.
Подобренa e валидацията на потребителския вход за размер на дяловете на диска. Regex е подобрен, за да премахва ненужния символ "|" и да позволява интервали (whitespace) при въвеждане на стойности за единици за размера на дяловете, което прави процеса несравнимо по-удобен.
Когато въвеждахте размер (например за /, /home, swap и т.н.), инсталаторът беше много строг и придирчив към формата.
Ако случайно сe сложеше интервал (space), главна буква на грешно място или се забравеше „i“ в GiB – излизаше грешка или просто се игнорираше входа.
Сега се позволява много по-свободен формат на зададения размер на дяла.
Например:
100G, 100 G ← с интервал, 100GB сега инсталатора ги вижда като 100 GB
100GiB, 100 GiB ← с интервал, “ “100“ “GiB ← много интервали - като 100 GiB.
50g ← малка буква - като 50 GB
8M / 8MiB / 8 MiB - като 8 MiB
1024M като 1 GiB.
Това е изключително удобно за потребители, за които двоичната бройна система е висша математика, разликата между GiB и GB
е просто абстракция, а "g" напълно е достатъчно като означение.
Предотвратяване на ненужни bootloader записи. Спират се генерирането на BLS (Boot Loader Specification) и Limine записи за fallback initramfs, за да се избегнат излишни boot опции и да се опрости менюто.
Инсталаторът сега използва --needed опцията на pacman, за да предотврати ненужни преинсталации на пакети, когато зависимости не изискват обновяване – това ускорява процеса.
За подробен списък с промените можете да погледнете на https://github.com/archlinux/archinstall/releases/tag/3.0.14
Източник: https://9to5linux.com/archinstall-3-0-14-allows-installing-an-uefi-bootloader-to-removable-locations[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Let's Encrypt намалява срока на сертификатите
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 3-12-2025@9:51 GMT(+2)
Срокът на валидност на сертификатите от Let's Encrypt (и изобщо на TLS/SSL сертификатите) ще се намали значително в близко бъдеще.
Това не е моментална промяна, а постепенен процес, наложен от CA/Browser Forum – организацията, която определя стандартите за сертификатите.
Текущо сертификатите на Let's Encrypt са валидни за 90 дни (с опция за 6-дневни "short-lived" сертификати за абонати), но според новите правила максималният срок ще бъде 47 дни към 15 март 2029 г.
Това засяга всички публични Certificate Authorities (CA), включително Let's Encrypt.
Основната причина е подобряване на сигурността в уеб екосистемата. По-дългите периоди на валидност (преди 2018г. бяха до 398 дни) увеличават риска - ако частен ключ на сертификат бъде компрометиран (напр. чрез хакерска атака), злоупотребата може да продължи месеци, преди сертификатът да изтече. По-кратките срокове ограничават този "прозорец за уязвимост" и насърчават по-честото обновяване, което улеснява бързото реагиране при проблеми. Инициативата е тласната от Apple (и подкрепена от Google, Mozilla и Microsoft), като се цели по-строг контрол по веригата на доверие.
Срокът от 47 дни не е случаен – той е базиран на математическа "каскада" от месечни периоди (31 + 15 + 1 ден буфер), за да се улесни планирането.
Постепенния преход ще се осъществи на етапи.
От 15 март 2026 г.: Максимум 200 дни.
От 15 март 2027 г.: Максимум 100 дни.
От 15 март 2029 г.: Максимум 47 дни (плюс намаляване на периода за Domain Control Validation до 10 дни).
Някои ефекти от това са, че ще се увеличи обемът на Certificate Revocation Lists (CRLs) – списъците с оттеглените сертификати – с почти 10 пъти, което може да натовари инфраструктурата на браузърите и CA. Също така, ще се наложи по-често обновяване: за 90-дневни сертификати се препоръчва на всеки 60 дни, а за 47-дневни – на всеки 30–35 дни.
Сигурността ще се повиши, но и потенциала за прекъсвания на сайтове без автоматизация, особено при големи мащаби (напр. хиляди домейни).
Разработчиците и собствениците ще трябва да инвестират в автоматизация на обновяването на сертификати (напр. чрез Certbot от Let's Encrypt, който поддържа автоматични renewals). Удобно би било да се тестват скриптове при short-lived сертификати (6-дневни опцията ще бъде широко достъпна до края на 2025 г.), особено в CI/CD pipelines. Ако се използва ръчно управление, се увеличава риска от downtime – препоръчително е да се започне миграция към инструменти като ACME протокола още сега.
По-честите обновления ще изискват надеждна инфраструктура, за да се избегнат грешки като "certificate expired". Малките сайтове може да не усетят проблем, ако използват хостинг услуги (като Cloudflare или AWS), които автоматизират процеса. Големите платформи ще трябва да обновят политиките за мониторинг, за да предотвратят масови прекъсвания. Общо взето, подчертава се нуждата от "zero-touch" управление – без човешка намеса.
Ако вече използвате Let's Encrypt, препоръчително е да проверите документацията им за short-lived опции и да тествате автоматизацията си.
За повече детайли, вижте официалния FAQ на Let's Encrypt.
Източник: https://lwn.net/Articles/1048976/[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Излезе FreeBSD 15.0
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 3-12-2025@10:29 GMT(+2)
FreeBSD 15.0 бе пусната вчера, на 2 декември 2025г. и представлява първата стабилна версия от клона stable/15. Тя поддържа архитектурите amd64, arm64, armv7, powerpc64 и riscv64, но прекратява поддръжката за 32-битовите i386, armv6 и powerpc (с изключение на armv7 като последната 32-битова платформа).
Това е значима стъпка към модернизацията на системата, с фокус върху подобрена сигурност, по-добра производителност и съвместимост с Linux приложения. Изданието е генерирано без root привилегии и поддържа reproducible builds за по-голяма надеждност.
Ето и обобщение на най-важните промени, групирани по категории (според официалните release notes):
Ядро
Native inotify(2) интерфейс: Вграден Linux съвместим файлов мониторинг чрез libc, който опростява процеса по следене събития по файловата система. Това ще позволи на приложенията да могат по-ефективно да следят за промени по директории и файлове.
Jail подобрения: Нови jail descriptors в jail_set(2) и jail_get(2), syscalls за race-free манипулация (jail_attach_jd(2), jail_remove_jd(2)), kevent филтри за проследяване на jail събития и MAC поддръжка за jail параметри.
Setcred(2) syscall: Атомично задаване на credentials с MAC hooks, включително поддръжка за множество users/groups в mac_do(4).
Поддръжка за >4TB RAM на amd64: Чрез LA57 CPU feature и преработени %fsbase/%gsbase регистри.
Сигурност и мрежа: Включен Kernel TLS по подразбиране на aarch64/amd64/powerpc64; нов in-kernel inline IPSEC offload; по-добър NFSv4.1/4.2 с делегации и Clone операции за ZFS block cloning.
Други: Премахване на legacy ipfw код от FreeBSD 7/8; подобрения в SCTP стека; AIM (Adaptive Interrupt Moderation) за мрежови драйвъри като igc/em/igb.
Потребителско пространство
Pkgbase – нов метод за управление на базовата система: Базовата система се инсталира и управлява чрез pkg(8) от "FreeBSD-base" хранилището (по подразбиране за VM и cloud images). Това е technology preview, но ще стане стандарт в бъдещи версии.
Подобрения в утилитите:
adduser(8): Автоматично създава ZFS dataset за home директории (с опция за криптиране).
ps(1): Премахва дублиращи се колони, подобрена филтриране по UID.
date(1): Поддръжка за наносекунди (напр. -Ins за ISO формат).
dtrace(1): Машино-четим изход в JSON/XML/HTML чрез libxo(3).
grep(1): Не следва символни връзки по подразбиране в рекурсивни търсения.
Аудио стек: Преработен sound(4) с on-demand vchan алокация; нов sndctl за управление; поддръжка за hot-swap и mididump.
Премахнати и остарели: ftpd(8) преместен в ports (ftp/freebsd-ftpd); fdisk(8) остарели в полза на gpart(8); syscons(4) остарели поради UEFI/UTF-8 проблеми.
Хардуерна поддръжка
WiFi и мрежа: Подобрения за лаптопи – iwlwifi(4) за Intel Wi-Fi 6/7 (вкл. BE200); rtw88/89(4) за Realtek Wi-Fi 6/7; iwx(4) за Wi-Fi 6 M.2; umb(4) за USB cellular modems; ice(4) за Intel E800 100GbE.
Графика и GPU: Поправки за AMD GPUs в amdgpu DRM; поддръжка за Tiger Lake/Meteor Lake в hda(4)/ichsmb(4).
Други: USB 3.0+ подобрения с usbhid(4) по подразбиране (вкл. FIDO/U2F, game controllers); nvme(4) на всички архитектури; bnxt(4) за 400G и NPAR; премахване на AGP bus (за FreeBSD 16).
Bhyve (виртуализация): Поддръжка за arm64/riscv; slirp networking за unprivileged връзки; NUMA topology за amd64 guests; подобрена VNC.
Мрежа
NFS: По-строги reserved ports по подразбиране; NFS-over-TLS мониторинг чрез sysctls; поддръжка за специални символи в exports(5).
PF Firewall: Нов настройваем net.pf.default_to_drop за default drop политика; OpenBSD-style NAT синтаксис (nat-to/rdr-to); route-to опции за IPv6 gateways.
Други: SO_SPLICE за TCP splicing; IPv6 без IPv4; по-добра UDP производителност чрез AIM.
Сигурност
Обновления: OpenSSH 10.0p2 (с quantum-resistant key agreement); OpenSSL 3.5.4; OpenZFS 2.4.0-rc4; Unbound 1.24.1; множество CVE фиксове (напр. pf TCP spoofing, bhyve escapes, NFS corruption).
Премахнати са DSA от OpenSSH, publickey(5) с DES; blacklist е преименуван на blocklist.(за да не сме расисти :D )
Jails и MAC: По-добра изолация с mac_do(4) production-ready.
Други
ZFS/OpenZFS: 2.4.0-rc4 с rewrite функция; VOP_COPY_FILE_RANGE за block cloning; по-добър UFS с soft updates по подразбиране.
Cloud и OCI: Cloudinit поддръжка; OCI container images; подобрения за EC2 (arm64 Graviton), Azure/Google Cloud.
Bootloader: Gzip/bzip2 компресия; SMBIOS v3 приоритет; LinuxBoot за aarch64/amd64.
Обновени библиотеки/инструменти: LLVM 19.1.7; jemalloc 5.3.0; libarchive 3.8.2; ncurses 6.5; tzdata 2025b; MIT Kerberos 1.22.1 (заменя Heimdal).
FreeBSD 15.0 подчертава фокуса върху Linux съвместимостта (inotify, pkgbase), по-добра лаптоп/хардуерна поддръжка (WiFi, suspend/resume) и подобрена сигурност (TLS, jails), правейки я по-подходяща за сървъри, десктопове и cloud.
За пълни детайли вижте официалните release notes.
Ако мигрирате от 14.x, препоръчително е да тествате в ZFS snapshot преди ъпгрейд.
Източник: https://www.phoronix.com/news/FreeBSD-15.0-RELEASE[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Потвърдено - ядро 6.18 ще бъде LTS
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 4-12-2025@6:27 GMT(+2)
Както се очакваше, Linux ядро 6.18 ще бъде LTS (Long Term Support) версия. То беше официално обявено за LTS вчера, на 3 декември 2025г., след пускането му на 30 ноември 2025г.
Срока на поддръжката му е потвърдена от основния поддръжник Greg Kroah-Hartman и е включена в списъка на kernel.org като longterm maintenance kernel с очакван край на живота (EOL) през декември 2027г. (т.е. минимум 2 години поддръжка, с възможност за удължаване до 6 години в зависимост от интереса на индустрията).
Като LTS версия, 6.18 ще получава редовни ъпдейти за сигурност, грешки и стабилност поне до края на 2027г., без големи промени в архитектурата. Това е идеално за ежедневни потребители, които искат надеждна система без често ъпгрейдиране (напр. в дистрибуции като Ubuntu LTS или Debian Stable).
Версията включва подобрения в драйвърите (напр. за ARM, RISC-V, x86), файловите системи (като Btrfs) и мрежата, което улеснява работата с нови устройства. Потребителите могат да се радват на по-дълъг живот на старите си машини, без да жертват нови функции.
Бизнесите, които изискват строга стабилност (напр. сървъри, облачни среди или вградени системи), ще имат гарантирана поддръжка за 2+ години, което улеснява планирането на бюджета и съответствието с регулации (като GDPR или PCI-DSS и всякакви одити). Това намалява разходите за миграции към нови версии.
Поддръжката позволява backporting на нови функции и драйвъри към LTS, което е полезно за enterprise дистрибуции като RHEL или SUSE. Бизнесите могат да тестват и интегрират 6.18 в production среди без страх от бързи промени.
Със статус на LTS, 6.18 ще бъде предпочитана в корпоративните среди, което стимулира инвестиции в хардуер и софтуер, съвместими с нея. Въпреки това, компаниите трябва да следят за евентуални удължаване на поддръжката (до 2029–2031 г.), за да избегнат преждевременни ъпгрейди.
Източник: https://9to5linux.com/its-official-linux-kernel-6-18-will-be-lts-supported-until-december-2027
Препратка към анонса: https://kernel.org/category/releases.html[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Django 6.0 бе пуснат вчера
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 4-12-2025@7:11 GMT(+2)
Django 6.0 беше официално пуснат на вчера, на 3 декември 2025г. и носи няколко значими подобрения, фокусирани върху сигурността, модулността и модерните Python практики. Това е основна версия (major release), която поддържа Python 3.12, 3.13 и 3.14. Тя заменя Django 5.2 като LTS (Long Term Support) версия, която ще получава ъпдейти до април 2028 г.
Ето ключовите нови функции и промени, базирани на официалните release notes:
Основни нови функции
Поддръжка за Content Security Policy (CSP): Вграден middleware, context processor и настройки (SECURE_CSP, SECURE_CSP_REPORT_ONLY) за защита срещу XSS и инжекции. Поддържа nonces и конфигурация чрез Python речници с Django константи. Това улеснява осигуряването на по-висока сигурност в уеб приложенията.
Template Partials: Нови тагове {% partialdef %} и {% partial %} за дефиниране и рендване на възстановими фрагменти от шаблони. Поддържа синтаксис template_name#partial_name за по-модулни и многократно използваеми шаблони.
Background Tasks framework: Вградена система за дефиниране, поставяне в опашката и обработка на задачи (напр. чрез декоратор @task). Поддържа външни работници и конфигурируеми backends чрез настройка TASKS. Това е голямо улеснение за асинхронни операции без външни библиотеки като Celery.
Модернизиран Email API: Използва email.message.EmailMessage класа на Python за по-чист и Unicode съвместим интерфейс. Заменя старите MIME класове; EmailMessage.message() връща модерен инстанс; добавена е поддръжка за policy аргумент и MIMEPart attachments.
Това означава, че имената на прикачени файлове например, ще се показват коректно на кирилица, вместо странни символи и неразбираема кодировка.
Подобрения в сигурността
Увеличаване на итерациите за PBKDF2 password hash от 1,000,000 на 1,200,000 за по-добра защита.
Интеграцията с CSP подобрява защитата срещу XSS.
Важни промени, несъвместими с предни версии
Поддръжката за версии на Python по-малки от 3.12, MariaDB 10.5 и cx_Oracle е премахната.
DEFAULT_AUTO_FIELD сега по подразбиране е BigAutoField (предишно AutoField); шаблоните са актуализирани да не изискват изрично задаване.
Промени в Email API: Премахнати са legacy свойства, класове (SafeMIMEText, SafeMIMEMultipart) и изключения (BadHeaderError); позиционни аргументи за опционални параметри в django.core.mail са маркирани като deprecated.
В database backend: Преименувани методи (напр. return_insert_columns към returning_columns), премахната е fetch_returned_insert_columns, и повече не се използва CASCADE за drop на колони.
Премахната е поддръжката за позиционни аргументи в BaseConstraint, Model.save() и други методи.
Маркирани като deprecated функции (ще бъдат премахнати в бъдещи версии)
Позиционни аргументи в django.core.mail.
URLIZE_ASSUME_HTTPS (преходна настройка) и default HTTP в urlize/urlizetrunc (ще премине към HTTPS в Django 7.0).
ADMINS/MANAGERS в tuple формат (използвайте email стрингове с имена в кавички).
Процентни знаци в column aliases или annotations.
Legacy MIME поддръжка в attachments.
Различни ORM и database функции (напр. OrderableAggMixin, PostgreSQL StringAgg).
Премахнати функции (край на deprecation cycle)
Поддръжка за cx_Oracle, DjangoDivFormRenderer, Jinja2DivFormRenderer.
Методи като Prefetch.get_current_queryset(), get_prefetch_queryset(), GeoIP2.coords().
get_joining_columns(), ForeignObject.get_reverse_joining_columns().
check ключ в CheckConstraint, OS_OPEN_FLAGS в FileSystemStorage.
Какво означава това за разработчиците?
За нови проекти: Django 6.0 е отличен избор с по-добра сигурност, модулност и вградени инструменти за задачи и шаблони. Ако започвате нещо ново, ъпгрейднете директно.
За съществуващи проекти е добре да се провери за breaking changes, особено в email и database код. Използването на python -Wd за тестове, за да се видят deprecation предупрежденията. Препоръчително е да се ъпгрейдне от 5.2, като се следва ръководството за ъпгрейд.
За подробен списък с промените и новостите можете да погледнете на https://docs.djangoproject.com/en/6.0/releases/6.0/.
Източник: https://lwn.net/Articles/1049111/, както и официалните release notes, за допълнителна информация за промените.[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Cononical ще преработва Ubuntu Wiki
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 4-12-2025@9:17 GMT(+2)
Canonical, (компанията зад Ubuntu), обяви наскоро планове за пълен рестарт на Ubuntu Wiki.
Съществуващата версия на уикито (достъпна на wiki.ubuntu.com) ще бъде изключена през август 2026г. поради проблеми с качеството на съдържанието, сигурността и потребителското изживяване. Малък екип в Canonical работи върху нова платформа, която ще започне с алфа версия през 2026г. Целта е да се създаде по-добър ресурс за ръководства, отстраняване на проблеми и общностна документация за Ubuntu.
Това е част от по-широките усилия на Canonical да подобри инструментите за общността около Ubuntu, след като уикито е служило на потребителите повече от 20 години. За сега текущото уики остава активно, но се препоръчва да се архивират важни страници.
Решението на Canonical за пълен рестарт на Ubuntu Wiki (включително изключването на wiki.ubuntu.com и help.ubuntu.com през август 2026г.) е мотивирано от натрупани проблеми в текущата система, които са се задълбочили през годините и не са били адресирани адекватно. Според официалното обявление от Shane Crowley (Technical Author в Canonical), уикито е било ценен ресурс за над 20 години, но сега страда от сериозни недостатъци, които подкопават неговата полезност и надеждност.
Уикито е пълно с остарели и неточни страници, които често се появяват в търсачките преди официалната документация на Ubuntu. Това обърква потребителите, които търсят актуални решения за проблеми, и води до объркване.
Платформата работи на стара версия на MoinMoin с Python 2, която вече не получава актуализации по сигурността след края на поддръжката на Python 2 през януари 2020г. Това я прави уязвима към атаки и несъвместима с модерни стандарти.
Потребителите се сблъскват с проблеми при регистрация и вход, бавно зареждане на страници, остарял дизайн, който не отговаря на съвременните уеб стандарти, и лошо представяне на мобилни устройства. Всичко това създава неудобства за потребителите.
Тези проблеми са се натрупали с времето, тъй като поддръжката на уикито е ставала все по-трудна, а приноса на общността е намалял поради липсата на модерни инструменти.
Целта е да се създаде единна, модерна платформа, която да бъде лесна за поддръжка и да насърчи Ubuntu общността активно да допринася и допълва към платформата.
През 2026г., алфа версия с първоначалното тестване с общността за обратна връзка.
Фокуса е върху свежо, проверено съдържание, интегрирано с официалната документация.
Въвеждане на модерни технологии за бързо зареждане, сигурен вход и мобилна оптимизация.
Canonical планира да включи доброволци в процеса, за да се осигури, че новото Wiki отговаря на нуждите на потребителите и разработчиците.
В бъдещи публикации (серията от Sh. Crowley) ще споделят повече за техническите детайли и начините за участие. За сега препоръчват архивиране на важни страници от текущото wiki, докато се прехвърлят към новата платформа.
Източник: https://itsfoss.com/news/ubuntu-wiki-rebuild-plan/[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Първият ARM драйвер за дискретна GPU графика
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 4-12-2025@11:27 GMT(+2)
В Tom's hardware излезе публикация за може би първия 3D драйвер с поддръжка за ARM за дискретни гейминг графични карти, идващ от Китай и който се обявява за значим пробив в света на графическите процесори (GPU).
Lisuan 7G106 е нов 3D графически драйвер (software, който позволява на операционната система да комуникира с хардуера), разработен от китайската компания Lisuan Technology. Той е предназначен за дискретни (т.е. отделни, не интегрирани в процесора) гейминг GPU-та и е първият с пълна поддръжка за архитектурата ARM. ARM е тип процесорна архитектура с ниска консумация на енергия, която е много популярна в мобилни устройства (като смартфони и таблети), но се развива и за PC-та – например чрез Windows on ARM (версията на Windows за ARM процесори).
Драйверът е тестван успешно в бенчмарк 3DMark (инструмент за измерване на 3D графическа производителност) на компютър с Windows 11 ARM.
Това е първият такъв случай за дискретен гейминг GPU, което означава, че ARM-базирани PC-та могат да стартират сложни 3D приложения и игри с отделна графическа карта.
Досега ARM компютрите (като тези с процесори Qualcomm Snapdragon или Apple M серията) са били слаби в гейминга, особено с дискретни GPU-та, защото липсваха подходящи драйвери. Сега е възможно по-добра графическа производителност, което може да направи ARM PC-та по-привлекателни за геймъри: по-енергийно ефективни, по-тихи и по-портативни от традиционните x86 (Intel/AMD) системи.
"Продукта" произлиза от Китай, което подчертава нарастващата роля на китайски компании в хардуерния сектор (като Huawei или други). Това може да ускори развитието на "ARM екосистемата" за десктоп и лаптопи, особено с фокуса на Microsoft върху Windows on ARM. В бъдеще може да видим повече игри и приложения, оптимизирани за ARM, и потенциално по-евтини гейминг опции.
Стига, разбира се, инвеститорите да отделят ресурси и да наемат софтуерните разработчици за портването и разработката на софтуер за десктоп ARM. Което е изключително важен фактор.
В статията се споменават резултати от тестовете – драйверът позволява стабилна работа на 3DMark, но все още е в ранен етап (не е готов за масово ползване). Това все пак е стъпка към пълен гейминг на ARM, но ще отнеме време докато достигне зрялост.
Докато подготвях тази пупликация обаче, линкът, който съдържаше страницата вече отваря съвсем друга с различно съдържание.
Не мога да отделя време, за да търся причината за това, но ще публикувам тук оригиналния линк, както и препратка към друг уебсайт с информация по темата, за тези, които искат повече подробности.
Източник (оригинален, с вече неработещ линк, водещ към различно съдържание): https://www.tomshardware.com/pc-components/gpus/first-arm-supported-3d-driver-for-discrete-gaming-gpus-emerges-from-china-lisuan-7g106-runs-3dmark-on-a-windows-11-arm-machine
По всичко изглежда, че статията е изтрита и сайтът пренасочва към секцията с GPU тематика, за да не се вижда грешка 404.
Алтернативна статия: https://wccftech.com/the-first-gpu-to-support-windows-on-arm-may-not-come-from-nvidia-or-amd-but-from-china-lisuan/[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Proton с конкурент на Google Sheets и Excel
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 6-12-2025@11:43 GMT(+2)
На 4 декември 2025г. Proton пусна безплатно уеб-базирано приложение за електронни таблици, наречено Proton Sheets. То е с фокус върху поверителността, интегрирано в Proton Drive и представлява алтернатива на Google Sheets и Microsoft Excel – с вградено end-to-end криптиране по подразбиране, което защитава данните (включително имената на файловете и метаданните) от достъп от страна на Proton или трети лица.
Proton Sheets работи изцяло в облака чрез инфраструктурата на Proton Drive. Таблиците се съхраняват защитено в облака и се достъпват през вашия Proton акаунт.
Което означава, че инсталация не е непременно необходима и че ще може да се работи от всяка платформа и операционна система посредством всеки съврмененен браузър - Chrome, Firefox, Safari и др.
Достъпно е и в десктоп приложенията на Proton Drive за Windows и macOS, както и в мобилното приложение, но основната функционалност е уеб-базирана.
За да започнете, регистрирайте си безплатен Proton акаунт (включва 5 GB място в Drive; платените планове дават повече). Отивате на drive.proton.me → Нов → Нова електронна таблица.
Proton Sheets е предназначен както за лична, така и за бизнес употреба и предлага стабилна функционалност с познат интерфейс.
С приложението имате:
Създаване, редактиране и форматиране на таблици; стандартни клетки, редове, колони и листове.
Поддържа най-често използваните формули и функции (SUM, AVERAGE, VLOOKUP и др.).
Визуално оформление – шрифтове, цветове, рамки, условно форматиране.
Импорт на CSV и XLS/XLSX файлове.
Експорт в CSV и XLS.
Редактиране в реално време – няколко потребители едновременно, с индикатори кой къде редактира.
Контрол на достъпа – споделяне с конкретни хора или групи, права само за преглед или за редакция.
End-to-end криптиране – никой (дори Proton) не може да види данните ви.
Без събиране на данни и без обучение на ИИ върху вашето съдържание.
Защитени метаданни и защитени линкове за споделяне.
Част от екосистемата на Proton – работи безпроблемно с Proton Mail, Calendar и Docs.
Достъп от всяко устройство (уеб, десктоп, мобилно).
Безплатният план дава 5 GB общо място в Drive (споделено за всички файлове).
По-напреднали функции (pivot таблици, макроси, сложни автоматизации) все още липсват или са ограничени).
Няма офлайн режим (засега).
Като цяло Proton Sheets е отличен безплатен избор за всеки, който държи на поверителността на данните си, особено ако вече ползва други услуги на Proton. За най-актуална информация вижте официалното съобщение на Proton.
Наскоро съобщихме за новия офис пакет на Collabora, а сега и протон излизат със собствено решение.
Това определено може да се счита за индикация за по-широка тенденция в офис софтуера през 2025г. - хибридни, сигурни и open-source алтернативи на тези на големите технологични гиганти - Google Workspace и Microsoft 365.
И двете приложения (Proton Sheets и Collabora Office) отговарят на нарастващия интерес към "digital sovereignty" – контрол над данните, без зависимост от големите tech компании. В Европа (където и двете са фокусирани) расте загрижеността за поверителността, след скандали като този с Microsoft пред френския Сенат през юни 2025г., където се признава, че данните могат да бъдат предадени на САЩ по закон. И двете подчертават реално време сътрудничество, криптиране и крос-платформена работа, но Proton добавя E2E шифроване, а Collabora – офлайн достъп.
Това се връзва с по-широкия бум на privacy-focused инструменти (като Signal и особено Session за чатове) и open-source офис пакети, които се интегрират в облаци като Nextcloud. Очакват се още пускания на open software и такъв, фокусиран върху поверителността през 2026г., особено в ЕС, заради GDPR и нови регулации. Като LibreOffice 25.x (следващата голяма версия), ONLYOFFICE Docs 8.x, Nextcloud Office (с Collabora Online 25.x), CryptPad 6.x, Super Productivity 3.x.
С новите EU AI Act (влиза в сила 2026 г.) и Cloud Act опасения, инструментите като тези ще подчертават "on-premise" AI и E2E шифроване, за да се избегне зависимост от Big Tech.
Не генеративно AI обучение, а локални инструменти (напр. в LibreOffice) за увеличаване на производителността без проследяване.
Според прогнози отпреди година, до година и половина, open-source ще е "default" за приблизително 70% от EU фирми до 2026г. Предстои да видим, дали това ще се сбъдне.
Източник: https://www.omgubuntu.co.uk/2025/12/proton-sheets-encrypted-online-spreadsheet
Използвани са и допълнителни източници за някои странични данни.[Коментари: 1] |
|
|
|
|
|
| Новото във Firefox 146
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 8-12-2025@20:17 GMT(+2)
Firefox 146 е най-новата стабилна версия на браузъра, която официално ще бъде пусната на 9 декември 2025г. (с предварителни билдове достъпни от днес - 8 декември). Тя се фокусира върху подобрения в производителността, поддръжката на нови уеб стандарти, по-добра сигурност и удобства за потребителите.
Ето и основните нововъведения, разделени по категории:
Подобрения за платформи и графика
Вградена поддръжка за фракционално мащабиране на Wayland (Linux):
Сега Firefox работи по-плавно с фракционални разрешения (напр. 125%, 150%), което елиминира размазването на интерфейса и текста в Linux среди с Wayland.
Отделен GPU процес по подразбиране на macOS:
За по-добра производителност и стабилност при работа с графиката.
Премахване на Direct2D поддръжка на Windows:
За по-оптимизирано използване на ресурсите. Ако ви трябва поради някаква причина, препоръчва се ESR версия 140 или по-нова.
Актуализирана Skia графична библиотека:
Подобрява рендирането на графики и 2D елементи.
Удобства за потребителите
Бързи бележки към табове:
Кликването с десен бутон върху таб , ще позволи добавянето на бележка директно – идеално за проследяване на задачи без разширения.
Допълнителни опции за качване на файлове в Android:
Когато сайт не уточнява тип файлове, Firefox предлага директно снимане на снимка с камерата или запис на аудио, освен избор на файл.
AI предварителен преглед на връзки:
Нова функция, която чете началото на страницата и генерира ключови точки за по-бърз преглед (достъпна чрез Firefox Labs, сега отворени за всички потребители).
Подобрена достъпност за PDF с математически формули:
По-добра поддръжка за екранни четци в Nightly билдовете.
Dev функции и уеб стандарти
CSS contrast-color() функция:
Автоматично генерира контрастен цвят (за сега само черен или бял) за по-добър достъп.
CSS text-decoration-inset свойство:
Позволява преместване на линията и настройка на подчертаване/надчертаване (overline) за по-прецизно оформление.
Поддръжка на @scope правило:
Ограничава стилове до конкретни DOM поддървета за по-лесно управление на CSS.
Legacy -webkit-fill-available ключова дума:
Подобрява съвместимостта с уеб съдържание (псевдоним за новото "stretch").
Поддръжка на display-p3-linear цвят:
За по-точни цветове в линейно RGB. Сега цвят със стойност 64, ще е точно два пъти по-тъмен от такъв със стойност 128.
MathML math-shift свойство:
Контрол над изместването на горни индекси в математически формули.
WebCrypto:
Компресирани елиптични криви точки: За по-бърза криптография.
DTLS 1.3 за WebRTC с пост-квантови ключове:
Подобрява сигурността на WebRTC връзки.
Navigation API (в Nightly):
По-добро управление на навигацията, наследник на History API.
Други
Системни изисквания:
Firefox вече не поддържа macOS 10.14 и по-стари версии.
Сигурност и производителност:
Включва множество фиксове за бъгове и подобрения в поверителността, базирани на предишни проучвания за намаляване на browser fingerprinting.
Ако искате повече подробности, можете да ги научите от официалните release notes.
Източник: https://9to5linux.com/firefox-146-is-out-with-native-support-for-fractional-scaled-displays-on-wayland[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Cinnamon 6.6 излезе вчера
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 11-12-2025@10:23 GMT(+2)
Cinnamon 6.6 е новата версия на популярната десктоп среда за Linux, разработена от екипа на Linux Mint. Новата версия бе пусната на 10 декември 2025г. и ще бъде версията по подразбиране в предстоящата Linux Mint 22.3 (Zena), очаквана за края на декември 2025г. или началото на 2026г. Версия 6.6 се фокусира върху подобрения в потребителския интерфейс, анимации и настройки, с акцент върху стабилност и удобство.
Ето основните нови функции и промени:
Нов дизайн на основното меню, който го прави по-модерно и интуитивно, с по-добро организиране на приложенията и категории.
Модернизиране на обработката на клавиатури: нов бутон за превключване на подредбата, контекстно меню за бърз достъп до настройки за достъпност на клавиатурата.
Подобрена видимост на предложенията, по-добра поддръжка на теми и ефект на избледняване/появяне при скриване/показване на виртуалната клавиатура.
Нов модул за Thunderbolt за по-лесно управление на Thunderbolt устройства.
Нов раздел за tiling в модула Windows с опции за по-точно подреждане на прозорците.
Опция за suspend на машината при критични нива на батерия в модула Power.
Ръчно планиране в модула Night Light за по-гъвкаво управление на нощния режим.
Поддръжка за новия инструмент System Information за по-подробна информация за системата.
Преход от стария код за анимации (Tweener) към по-модерни easing-базирани ефекти, което намалява визуалните несъответствия и прави анимациите по-плавни.
Редица поправки: за обновяване на календара, рендиране на работни пространства, откриване на случайни кликове в менюто, актуализация на подсказки и проблеми с прозорците за конфигурация на аплети.
За да пробвате Cinnamon 6.6, препоръчително е да изчакате да се появи в официалните хранилища на дистрибуцията ви.
Всички промени можете да видите на официалните release notes.
Източник: https://9to5linux.com/cinnamon-6-6-desktop-environment-released-with-redesigned-application-menu[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| HDMI Forum все още блокира HDMI 2.1 за Linux
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 11-12-2025@11:30 GMT(+2)
HDMI Forum (организацията, управляваща спецификациите на HDMI) продължава да блокира пълната имплементация на HDMI 2.1 в open-source драйвъри за Linux.
Това засяга директно Valve и техния предстоящ Steam Machine (мини РС за гейминг на базата на SteamOS, който използва Linux).
Хардуерът на Steam Machine поддържа HDMI 2.1, но софтуерът е ограничен до HDMI 2.0 поради липса на достъп до спецификациите.
HDMI 2.1 (пуснат през 2017г.) е стандарт, който позволява високи скорости – например 4K резолюция при 120 Hz или 144 Hz без компресия, плюс функции като Variable Refresh Rate (VRR) за по-плавно гейминг (намалява разкъсването на екрана) и Auto Low Latency Mode (ALLM) за автоматично превключване в гейминг режим. Проблемът е, че HDMI Forum изисква строги лицензни споразумения за имплементацията, които забраняват пълната open-source версия. Те не предоставят спецификациите на разработчици като AMD (който е партньор на Valve) за Linux драйвъри, защото това би нарушило техните правила за "закрита" имплементация. Това е критикувано от AMD още от началото на 2024г., когато техен инженер (Alex Deucher) предлага да добави ключови HDMI 2.1 функции в open-source драйвера AMDGPU, но е бил отхвърлен.
Linux (и SteamOS) разчита на open-source драйвъри за хардуер като AMD Radeon (използван в Steam Machine). Под Windows или proprietary драйвъри (като на NVIDIA) HDMI 2.1 работи нормално, но на Linux не – Valve тества хардуера си под Windows, за да потвърди, че всичко е ОК, но не може да го пусне в SteamOS. Това е "бюрократичен" проблем, който забавя напредъка в гейминга на Linux, особено за 4K TV устройства.
В изявление за Ars Technica (от декември 2025г.) представител на Valve казва: "HDMI 2.1 поддръжката е все още в процес на разработка на софтуерната страна. Работим да разблокираме нещата там." Steam Machine (очакван за началото на 2026г.) има AMD Ryzen APU с Radeon графика и HDMI 2.1 порт, но официално е обявен с HDMI 2.0. Valve се придържа стриктно към open-source драйвъри, за да поддържа философията на SteamOS.
За да постигнат 4K при 120 Hz, Valve се принуждават да използват използват chroma subsampling (4:2:0 или 4:2:2) – това компресира цветовете, за да се вмести в bandwidth-а на HDMI 2.0. Резултатът? По-висока скорост, но текстът и UI елементите изглеждат замъглени или с artifacts, особено при HDR. Освен това, Steam Machine поддържа AMD FreeSync (адаптивна синхронизация) през HDMI, но не пълния HDMI VRR. Алтернатива е DisplayPort 1.4 на устройството, който има по-висок bandwidth, но не е толкова удобен за TV устройства (няма много такива с DP порт).
Темата е нагорещена – в Reddit r/linux има над 3000 upvotes и 500+ коментара, където хората критикуват HDMI Forum като "закрит клуб" и предлагат алтернативи като DisplayPort или дори нов стандарт GPMI (от Intel, но той все още не е готов). Някои винят AMD/Valve, че не използват proprietary драйвъри (като NVIDIA), но Valve настоява за open-source. В r/hardware (731 upvotes) се обсъжда, че това е "идеологическо" решение от Valve – те няма да компрометират open-source принципа си.
В Х има спорадични споменавания от вчера, 10 декември 2025г., главно линкове към Heise и Hacker News. Потреби като @Fatesblind пишат: "HDMI Forum все още блокира спецификациите за Linux. Steam Deck заслужава по-добро! Време за DisplayPort?" Обсъжда се и потенциални опити за влияние върху Steam Deck 2 или други Linux гейминг устройства.
Възможните решения в момента?
Valve работи с HDMI Forum, особено след пускането на HDMI 2.2 през юни 2025 г. – може да се отвори път за open-source на 2.1 като "по-стар" стандарт. AMD също е инвестирала месеци в код, който чака одобрение.
По-дългосрочно, Ако Linux спечели по-голям терен в гейминга (благодарение на Proton и SteamOS), натискът върху HDMI Forum ще расте. Някои предлагат да се премине към DisplayPort 2.0 или USB-C с DP Alt Mode.
Това е класически епизод от "хардуерът е готов, софтуерът – не", който не еднократно сме виждали, разиграван поради бизнес или други, може да се каже "политически" интереси, които са изцяло в страни от технологичното развитие.
Лично аз си задавам въпроса, ако някой се разрови по-надълбоко в този случай, дали няма да открие ДНК на Майкрософт на "местопрестъплението"?
Източник: https://linux.slashdot.org/story/25/12/10/1652206/hdmi-forum-continues-to-block-hdmi-21-for-linux-valve-says
Използвани са и други източници за допълнителна информация и данни.[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Първа стабилна версия на COSMIC desktop
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 10-01-2026@15:51 GMT(+2)
Днес (11 декември 2025г.) излезе първата стабилна версия на COSMIC desktop environment – версия 1.0, известна още като "Epoch 1". Това е голямо събитие за Linux общността, тъй като още от появата ѝ предизвиква не малко вълнения.
COSMIC е пълноценна desktop среда, разработена от компанията System76 (производител на Linux компютри), и е първият им собствен проект от нулата, който заменя по-старите модификации върху GNOME в дистрибуцията Pop!_OS.
COSMIC започна като проект през 2022г., мотивиран от ограниченията на GNOME (като проблеми с extensions и различни визии за desktop изживяването). System76 реши да създаде нещо ново, фокусирано върху бързина, сигурност и модулност.
Разработката отне над три години и включваше алфа версии, които
се появиха през август 2024 г. с "Epoch" (първата алфа), следвани от още пет алфи до началото на 2025г. Те добавяха основни функции като файлов мениджър, мрежи (Wi-Fi, Bluetooth), достъпност и подобрения по интерфейса.
Бета версията, злезе през септември 2025г., достъпна за тестване в Pop!_OS 24.04 LTS бета и други дистрибуции (като Arch базираната CachyOS). Бетата беше почти готова, с фокус върху поправка на бъгове.
Стабилната версия COSMIC 1.0 излиза заедно с Pop!_OS 24.04 LTS, която е базирана на Ubuntu 24.04 LTS (Noble Numbat) и Linux kernel 6.17. Това е LTS (Long Term Support) издание, което означава поддръжка до 2029 г.
COSMIC е Wayland-native (по-сигурен и модерен от X11), изцяло написан на Rust (за по-добра сигурност – намалява грешки като buffer overflows и keylogging).
С какво се характеризира COSMIC?
По-бърз интерфейс с tiling (автоматично подреждане на прозорци), подобрени работни пространства и гладка навигация. Поддържа variable refresh rates (VRR) за по-гладко движение на курсора.
(какво означава всичко това ми предстои и на мен да видя, веднага след като пусна новината)
Гъвкави теми, scaling, desktop icons, launcher и подробни настройки. Всичко е модулно – лесно за разработчици да добавят приложения или аплети.
Средата идва със собствени основни приложения.
Включва COSMIC Files (file manager), COSMIC Store (магазин за софтуер), COSMIC Terminal, COSMIC Text Editor, COSMIC Media Player и COSMIC Screenshot. Всички са написани на Rust, за по-добра производителност и сигурност.
Осигурена е официална ARM поддръжка (за устройства като System76 Thelio Astra), освен x86_64. Работи на различни дистрибуции извън Pop!_OS.
Както вече сте разбрали, написана е на Rust, което гарантира по добър контрол на паметта, което намалява уязвимостите.
Linux общността е развълнувана – в Reddit и X (Twitter) хората споделят, че е "бърза и стабилна", макар да има леки бъгове в бетата (като crashes в пълноекранен режим), които са оправени в стабилната.
Linux Desktop Environments (DEs) започват в средата на 90-те години, когато X Window System (X11) позволява графични интерфейси, но първоначално са само window managers (като fvwm или twm). Пълноценни DEs от нулата се появяват, за да направят Linux по-достъпен за десктоп потребители.
Общо взето, от десетките опити през годините, около 5-6 големи са оцелели и са активни (KDE, GNOME, XFCE и няколко нишови), докато много други са изоставени поради липса на ресурси, фрагментация или конкуренция от по-големи проекти. Фрагментацията (множество дистрибуции, пакети и DEs) е честа причина за неуспех, тъй като разпръсква усилията и прави поддръжката трудна.
За целия този срок досега, успешните десктоп среди не са много.
KDE (1996, от Matthias Ettrich и KDE Project):
Започнат от нулата като алтернатива на CDE (Common Desktop Environment). Постигат успех поради фокус върху персонализация и Qt toolkit. Днес KDE Plasma 6 е един от най-популярните десктоп среди (използвана в Kubuntu, Neon, openSUSE), с редовни ъпдейти и поддръжка за Wayland. Оцеляла е благодарение на силна общност и корпоративна подкрепа (от Qt Company).
GNOME (1997, от Miguel de Icaza и Federico Mena):
Създадена от нулата с GTK+ toolkit, за да избегне лицензни проблеми с Qt. Става дефолт в Ubuntu, Fedora и Debian. Днес GNOME 47 е масово използван, с фокус върху простотата и поддръжка на Wayland. Успехът ѝ върви заедно с еволюцията на общността около GNOME, макар да търпи критики заради радикални промени (GNOME 3).
XFCE (1996, от Olivier Fourdan):
Лека десктоп среда, също написана от нулата, вдъхновена от CDE. Оцеляла като нишова, но популярна за по-слаб хардуери (използван в Xubuntu, Manjaro XFCE). Развива се бавно, но стабилно, с преход към Wayland.
Enlightenment (1997, от Carsten Haitzler):
Също от нулата, фокусирана върху естетика и лекота. Оцеляла нишово (в Bodhi Linux, Elive), но не е масова поради сложността ѝ.
Pantheon (2011, от Elementary OS team):
Написана от нулата (базирана на GTK, но с уникален дизайн). Закрепва се в Elementary OS, използвана от стотици хиляди, с фокус върху елегантността.
Това е кратък списък на написани от нулата десктоп среди, оцелели поради силна общност, интеграция с дистрибуции и адаптация към нови технологии (Wayland, Rust в някои случаи).
Неуспешните опити са не малко: Unity, Liri, Beagle, Razor-Qt.
Проекти като EDE (Equinox), Trinity (fork, но от нулата в някои аспекти) са маргинални днес, с минимална употреба.
Общо, от приблизително 20-30 големи опита от нулата през периода 1990-2020, само 4-5 са масово успешни днес.
Неуспехите често са от фрагментация (прекалено много дистрибуции/десктоп среди), липса на комерсиална подкрепа и фокус върху "грешни битки" (като init системи вместо user experience).
Какво ще е бъдещето на COSMIS, ни предстои да видим.
Аз обаче съм оптимист за тази десктоп среда.
Има корпоративна подкрепа (създадена е от System76)
Общността е ентусиазирана. Мнения в X описват я като "бъдещето на Linux DEs", с потенциал да "каннибализира" други поради липса на legacy код и фокус върху модерност.
Допълнителната функционалност като easy tiling, floating windows подобряват допълнително производителността. Тази функционалност добива все по-голяма популярност поради множеството YouTube канали, които демонстрират завидна скорост на работа с подобна среда.
Избраният програмен език - Rust - намалява бъговете (като memory leaks и такива свързани с работата на паметта - най-честите), както и Wayland-only фокус избягва наследени проблеми с X11.
Вече се инсталира на дистрибуции извън Pop!_OS (като Arch, Fedora) и има положителни ревюта за скорост и дизайн. Ако избегне фрагментация и продължи да добавя функции (като HDR/VRR за геймъри), може да се конкурира с GNOME и KDE.
Има и рискове разбира се. Ако System76 загуби интерес или общността не расте, може да стане нишова (като Enlightenment). Но към 2025г., изглежда доста по-обещаваща от повечето опит, и може да допринесе за растежа на Linux десктоп като цяло.
Източник: https://9to5linux.com/system76-launches-first-stable-release-of-cosmic-desktop-and-pop_os-24-04-lts
Използвани са и други източници за исторически справки и допълнителни данни.
На горният адрес можете да видите и скрийншоти на COSMIC.
А защо просто не я пробвате?[Коментари: 1] |
|
|
|
|
|
| Без разширения за GNOME Shell създадени с AI
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 13-12-2025@16:51 GMT(+2)
Официалният сайт за GNOME Shell extensions (extensions.gnome.org) вече забранява приемането на нови разширения (extensions), чиито код е генериран изцяло или предимно от изкуствен интелект (ИИ, като ChatGPT или подобни).
През последните месеци (особено октомври-ноември 2025г.) е имало голям брой подавания на extensions с код, който явно е AI генериран – пълен с ненужни редове, грешки, несъответствия и дори коментари, които изглеждат като промптове към AI. Това затруднява рецензията, намалява качеството и често разработчиците не разбират собствения си код.
Това дори доведе до "домино ефект" - лоши практики започнаха да се разпространяват в общността, намалявайки качеството и увеличавайки риска от бъгове или проблеми със сигурността.
Вече не се приемат разширения с признаци на AI генериран код - излишни try-catch блокове, несъществуващи API повиквания, хаотичен стил и т.н.
Може да се използва AI като помощник (за идеи, автодопълване или обучение), но разработчикът трябва да разбира и да може да обясни кода.
Какво е позволено?
Да си генерирате разширения с ИИ локално и да ги инсталирате ръчно на своя компютър – няма проблем.
Само официалното публикуване на такива разширения на сайта е ограничено.
Целта е да се запази високото качество на разширенията, които са опционални, но критични за много потребители.
"Extensions must not be AI-generated. While it is not prohibited to use AI as a learning aid or a development tool (i.e. code completions), extension developers should be able to justify and explain the code they submit, within reason. Submissions with large amounts of unnecessary code, inconsistent code style, imaginary API usage, comments serving as LLM prompts, or other indications of AI-generated output will be rejected."
Ограничението не засяга съществуващите разширения – само нови подавания за такива.
Това се случва като част от по-широка тенденция в open-source. Например, Loupe (GNOME app) забрани AI "приноси" още през февруари 2025г., а Linux Kernel позволява AI без disclosure, но с фокус върху качеството.
Реакциите са смесени, но предимно подкрепящи правилото – фокусът е върху качеството и доброволческия труд, с критика към "AI slop" (нискокачествен AI код).
Преобладава мнението, че ИИ е "инструмент, а не заместител" – Разработчици (напр. LapoC на Reddit) казват, че новаците често копират код без разбиране, но правилото насърчава обучението.
"Трябва да обясняваш кода си по време на review" (YoMamasTesticles).
Има и искания за задължително маркиране на "AI-assisted" разширения, за да избегнат потребителите "predatory AI продукти".
Като цяло, няма големи възражения – правилото се приема като необходима стъпка срещу спама.
Официалния блогпост за новите правила можете да видите на https://blogs.gnome.org/jrahmatzadeh/2025/12/06/ai-and-gnome-shell-extensions/
Точната формулировка на новите правила можете да прочетете на https://gjs.guide/extensions/review-guidelines/review-guidelines.html
Източник: https://www.phoronix.com/news/GNOME-Extensions-Block-AI[Коментари: 1] |
|
|
|
|
|
| Opus 1.6 audio codec - какво ново?
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 18-12-2025@9:56 GMT(+2)
Opus 1.6 е най-новата версия на популярния аудиокодек Opus, пусната на 15 декември 2025г., с подобрения в компресията и ефективността за реално времевите приложения.
Това е голямо обновление след версия 1.5, което надгражда ML-базираните функции и добавя нови възможности, като остава напълно съвместимо с предишните версии.
Opus 1.6 идва с:
Нов модул за bandwidth extension (BWE):
Експериментален wideband-to-fullband enhancer за реч, базиран на невронна мрежа. Генерира високи честоти (8–20 kHz) от wideband сигнал (0–8 kHz) без допълнителна информация. Това подобрява качеството на речта от стари телефонни записи, нискобитрейтни стриймове и осигурява по-добро качество при съвместимост с по-стари версии на Opus.
Поддръжка на 96 kHz аудио в Opus HD:
Експериментална функция за кодиране на аудио с по-висока честота на дискретизация и битрейт до 2Mb/s. Подходяща за професионални приложения, ултразвук или висококачествено аудио отвъд стандартните 20 kHz.
Значителни подобрения в Deep Redundancy (DRED):
По-добра устойчивост на загуба на пакети. Новият модел подобрява разбираемостта на речта при загуби (по-чувствителен към големи грешки), намалява артефактите и прекъсванията в реално-времеви стрийминг приложения и обаждания. Несъвместим с DRED от 1.5, но с versioning за безопасна работа.
Нов 24-bit API за кодиране и декодиране:
За високопрецизни аудио пайплайни, без нужда от floating-point.
Подобрения в реализацията на fixed-point:
По-добра производителност и ефективност на устройства без floating-point.
Оправени са и множество бъгове.
Подобрената ефективност на многоканалния звук (до 255 канала) с по-малко CPU натоварване, новите алгоритми за VBR (variable bitrate) за по-добро качество на музика при нисък битрейт (6-510 kbps) и по-добрата интеграция с WebRTC за видеоконференции правят Opus още по-подходящ за различни приложения при още по-широк спектър на хардуера.
Oбновяването до 1.6 ще донесе забележими подобрения в качеството и стабилността.
Източник: https://linuxiac.com/opus-1-6-audio-codec-released-with-96-khz-audio-and-ml-improvements/
Използвани са и допълнителни източници за повече технически подробности.[Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Днес бе пуснат Lua 5.5
|
|
|
|
|
|
от DeepUltramarine на 22-12-2025@21:35 GMT(+2)
Lua 5.5 е най-новата версия на програмния език Lua и е официално пусната днес, 22 декември 2025г. Това е първата голяма версия след дълги пет години (Lua 5.4 е от 2020г.) и носи няколко важни подобрения, фокусирани върху производителност, памет и удобство.
Ето какви са и основните промени и подобрения в Lua:
Декларации за глобални променливи:
Сега може да се декларират глобални променливи изрично (optional feature), за да се избегнат случайни грешки при използване на недефинирани globals. Това е голяма промяна за по-строг код, без да се нарушават старите скриптове.
По-компактни масиви (arrays):
Големите масиви използват до 60% по-малко памет, което е добре дошло за приложения с много данни (игри, симулации и т.н.).
Подобрения в garbage collector (GC):
Нов generational mode, който е по-ефективен, и major collections се извършват постепенно (не отнемат толкова време).
Някои други новости:
Повече нива в конструкторите на таблици.
Нова функция table.create.
Подобрения в UTF-8 (например utf8.offset връща и крайната позиция).
Поддръжка за external strings (низове, управлявани извън Lua).
Нови C API функции като luaL_openselectedlibs и luaL_makeseed.
По-добро повторно използване на паметта при dump/undump и strings.
lua.c зарежда readline динамично.
Lua е един от най-разпространените скриптови езици в света, особено в ниши като гейм разработка и embedded системи (вградени устройства). Не е толкова видим в общи класации като TIOBE (където обикновено е извън топ 20-30), защото не се използва за уеб или мобилни апликации като JavaScript или Python, но в своята област е доминиращ и продължава да расте през 2025г.
Lua 5.5 запазва философията на езика - лек, бърз и лесен за вграждане (embedding). Както при всяка нова 5.x версия, има някои несъвместимости – прекомпилирани байткодове от по-стари версии няма да работят директно и C модулите трябва да се прекомпилират.
Източник: https://www.phoronix.com/news/Lua-5.5-Released
Списък с всички промени: https://www.lua.org/manual/5.5/readme.html#changes[Коментари: 0] |
|
|
|
|
Общо новини за този период: 17 |
