В момента е позволено да се възпроизвеждат произведения без заплащане и без да се иска разрешение от авторите, ако това става от "общодостъпни библиотеки" (важните моменти са с удебелен шрифт):
Допустимост на свободното използване
(Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.
Свободно използване без заплащане на възнаграждение
(Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
1. временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:
а) предаване в мрежа чрез посредник, или
б) друго разрешено използване на произведение.
2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
3. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
4. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
5. използването от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
6. възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
8. публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;
9. възпроизвеждането в необходими количества на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;
12. временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение; записи, които имат важна документална стойност, могат да бъдат съхранени в официален архив;
13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика;
14. използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт;
15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.
Тук има нещо като дефиниция за "общодостъпна библиотека":
http://www.flgr.bg/bg/cms/o/334/o/547Важна дефиниция:
3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) "възпроизвеждане на произведение" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;
Обърнете внимание, че четенето в библиотеката (без разрешение и заплащане) може да се извърши само при условие, че
не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право. Затова лесно може да се забрани "
възпроизвеждането в необходими количества на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки" (включително и от уеб-базирани библиотеки - т.нар. електронни библиотеки, Интернет библиотеки и т.н.). Предполагам могат да се измислят и други причини, поради които е незаконно да се "възпроизвеждат" произведения "без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение".
Връзки по темата (някои нарочно са през Google):
Форуми на Моята библиотека :: Преглед на тема - Електронни библиотеки и авторско правоФоруми на Моята библиотека :: Преглед на тема - Издатели срещу електронните библиотеки. Защо?Труд нападна сляпБОП-аджиите подгонват е-библиотекитеЗакон за авторското право и сродните му права (от Уикикниги)Възниква и един друг въпрос - щом в условията на демокрация е нормално законите да отразяват желанието на гражданите, защо в момента над 80% (може би даже над 98%) от ползващите информационни технологии (софтуер, Интернет) са нарушители на закона по смисъла на цитирания по-горе закон? Нормално ли е населението на една държава да е съставено предимно от престъпници (по смисъла на законите на същата тази държава)? Кой реално "управлява" държавата - т. нар. граждани или т.нар. издатели (които имат интерес от този закон за издателското право, който неправилно е наречен закон за авторското право)?
Анкета
1 (4.8%)