« Отговор #348 -: Jul 26, 2017, 12:01 »
Векторе, не го знам това. Сега го чувам. Малко по описание ми прилича на езика Лого, който го учеха сендовчетата. Специално Лого го има в хиляди прераждания днешно време. Но си е играчка. Не е нещо за сериозна употреба.
Специално на мен като софтуер нищо не ми липсва. Днес изобилието е неизмеримо по-голямо. И на практика не съществува стар софтуер, който да не може да бъде пуснат, независимо от платформата. Ами то миналия месец излезе дори Мултикс (предтечата на Юникс) в симулатор.
Липсва ми, че Емакс е твърде стар и твърде бавно се развива, но това е една огромна тема. Няма да повярваш, ако ти кажа, че последната иновация в него от буквално преди дни я вкара Ели Зарецки (това е мъж) и е… номериране на редовете. И дори то не работи добре между редоветв 1 000 и 10 000 поради архитектурни причини. Чета пощенския списък и плача.
=*=
Покрай статията, която даде Ремо, прочетох и „Производство на компютри в България“, към която има връзка най-отдолу. Също ми се доплака. Тази статия е писана от българо-ненавистник. Фактите в статията са предполагаемо коректни (непроверими са, документацията е унищожена), но изводите са подчертано антагонистични.
Осъжда се плановата икономика. Както съм казвал и друг път, лесно ни е днес да го правим, когато вече имаме резултатите от нея. Но дори аз, който съм крайно против командно-централно управление, не мога да говоря по начина, който се говори там.
Истината е, че нищо от описаното в статията нямаше да е възможно, ако не бяхме част от СИВ и СССР не ни субсидираше.
На всичкото отгоре в края на статията автора мрънка, че инженерите останали без подкрепа и напуснали родината. Ами това е пазарната икономика пич — всеки се оправя по единично.
Че нещото е било изкуствено, такова е. Но пък беше нашия невероятен шанс на времето да се развиваме. И това, че е изкуствено, не е причина за краха му. Истината е, че независимо от модела на стопанството, ако ще робовладелския начин на производство, то за всяко предприятие би настъпило крах, ако загуби пазарите си. А точно това се случи. И се случи, защото излязохме от СИВ и минахме към пазарна икономика.
Това не омаловажава факта, че всяко изкуствено създадено и поддържано нещо неизменно претърпява крах в момента, когато действащите зад него сили спрат влиянито си. Но по силата на този закон, всичко създавано някога, все някога ще свърши.
Особено бях потресен, когато автора на статията определи СИВ като тръстеризираща структура, която работи срещу конкуренцията. Това би било вярно, ако си говорехме за ЕС. При планова икономика няма конкуренция. Няма натиск върху потребителя. И потребител няма. Всичко е планирано.
А най-много се пoгнусих от непрекъснатото възхваляване на авторското право (което на места открито се бърка с търговските марки) и патентното дело. Стига се до там, че се цитира делото на Apple срещу Samsung за отключване с приплъзване. Пак, че не беше за облите ръбове.
Разбирам, ако си от страната на собствениците на творбите да искаш да го възхваляваш. Но не разбирам, как в цялата статия, всяко второ изречение показва, колко е велика пазарната икономика и това някак си се свързва с този открито феодален елемент от съвременото законодателство.
Днес нямаме нужда да ни хвалят пазарната икономика. Всеки един от нас вижда предимствата от нея. Затова този елемент от статията също беше излишен. А пък е направо противопоказен за статия, в която се говори за планова икономика.
Ако използвам горецитираните компании, това е същото, като в статия за Apple през цялото време да излагаш факти за Apple (Едно, Две, Лиса, Макинтош…), а между това да обясняваш какви нещастници са, как например Apple ][ е най-скапаното нещо на света, как Samsung са най-великите, всичко правят по-добре и е трябвало Джобс и Возняк да постъпят на работа в Samsung вместо да се занимават с глупости.
С две думи, много съм разочарован.
Ако някой ме пита, защо говоря за един автор на статия, като това е Википедия, то точно в този случай е видно и без да се гледа историята на промените, че повечето е само от един човек и има минимални добавки от други, които седят като кръпки. Междиу другото това за Samsung и Apple също седи като кръпка с цел модернизация. Преди нея са цитирани прочути дела от миналото, като това на IBM срещу Compaq.