Не съм виждал Госбод, нито сме си говорили. Не съм имал видения на ангели, нито са слизали от небето да ми кажат здрасти. Не ходя на църква. Не понасям църквата, религиите и прочее организирани вярвания. Църквата и религията са може би най-голямото зло на тази земя.
Относно граничните състояния на човешкия мозък... Кой първо е определил възможностите на сивото ни, та да казва, къде са границите? Мисля, никой все още.
Едва ли са много тези, които могат да се похвалят, че са Го виждали. Доста е вероятно това да не е повод да се похвалиш. По каква причина ти се е явил?
За всички останали, които под някаква форма вярваме, че материалния свят не е единствения, но не сме виждали никакво божество под никаква форма, остават опосредстваните варианти. Както Румен блестящо го е описвал, ние виждаме Бог навсякъде и във всичко около нас. Понякога е много трудно да видиш намесата Му, но доста често е очевидна. Разбира се, за не вярващ в отвъдно, това се нарича съдба или късмет. Негово право.
Съгласен съм по отношение на мнението ти за църкви и религии. Но тук въпроса е, какво разбираме под тях? Аз разбирам едни сгради и едни хора в тях. Например Naka разбира нещото, което аз бих нарекъл вяра. Нещото което наричам вяра пък, според Spec1a и науката се приема първобитност в разбиранията на света, която трябва да се изкорени като вредна.
Пишейки предното изречение сгреших и написах думата „вярна“ вместо „вредна“, както трябваше. Разбира се според мен учените грешат и вярата е вярна, ако мога да си позволя това изнасилване на езика.
Относно второто ти питане, то пак зависи от гледището на човек за света. Ако той приема, че не съществува друго, освен физически свят, то границите на мозъка са доста ясно определени до химическите процеси в него и физическите му размери. Горе-долу трябва да сме на предела им. От десетки години има машини, които бият капацитета му на съхранение и скорост на обработка на информацията. От там вярата в някакъв митичен ИИ, а иначе проста статистика върху голям обем данни.
Ако човек вярва, че има други светове и по-висши сили, които не са Ануаки или каквито там бяха жителите на Нибиру, то пред човека няма граници. Съзнанието му е дадено от тази висша сила, която някои наричаме Бог, а там ограничения няма.