« Отговор #594 -: Jul 12, 2020, 20:15 »
Стелт, аз не съм член на нито една партия, не съм бил член и няма да бъда. Против съм съществуването на партии и по принцип гласувам само на референдуми. Няма как да пръскам партийна пропаганда. Това, което цитираш, съм го чул с ушите си. Не ми го е преразказвал някой. Чух лично от лицето Иванов тези неща.
Настоящия ни правосъден министър, по-известен като Барни Ръбъл (което е обида към „Семейство Флинстоун“) с нищо не е по-лош от лицето Иванов. И е олицетворение на некадърността, която винаги е царяла в държавата ни от 1879-та насам, а силно подозирам и винаги преди това.
Казах ли, че съм против съществуването на държави?
Но щом сме започнали със спомените, нека продължим. „Президента“ (това просто не мога да не го напиша в кавички) Плевнелиев не е от БСП, не е от ДПС, не е от ПФ. Той е от ГЕРБ и кадър на онзи нещастник, собственика на „Капитал“. Колко гротескно е точно този същия мафиот в момента да се прави на еко-защитник. Ние го помним в качеството на приватизатор, той какви бели е правил на природата.
Отнесох се, но важното е, че кумира на синоптичките е гербер. Хората, които е назначил са гербери или техни коалиционни партньори.
Този, който беше назначил за правосъден министър, беше адвокат със спрени права. На Дани Обърнатото, дали са му спрени правата?
Какво точно направи като министър този човек? Вкара за гласуване в народното събрание разделение на ВСС от един на два. Вместо да вкара промяна, ВСС изобщо да спре да съществува. Сега имаме повече бюрокрация и два ненужни органа вместо един.
Това той гръмко прокламираше като „съдебна реформа“. Не му ща реформите, ако ще са такива. На всичкото отгоре, непрекъснато забравяше да ни каже, че промяната в конституцията не е нещо, което е измислил, а нещо наложено ни от веницианската комисия. Нещо, което не можем да не гласуваме, ако искаме да останем в ЕС.
Накрая след хиляди циркове, нещото, което не можеше да не бъде гласувано, беше гласувано в последния възможен момент. Същия Иванов намери да се обиди, че не било неговия вариант. Разликата от „неговия“ вариант беше един човек повече от прокурорската квота, за сметка на парламентарната. Един политически зависим по-малко от предложението на Иванов. Това беше великия проблем. Обиди се и си тръгна.
След това основа партия, която отказа да се обедини със остатъците от РБ и не влезе в парламента. На местните избори в София, същия Иванов не подкрепи единствения, който можеше да пробие в двойката близначки Фандъкова и Манолова. Накрая имаше само районни кметове, като собствените им симпатизанти се подиграваха, че скоро ще се радват на домоуправители. Естествено Иванов премълча, че всичките им районни кметове бяха избрани с гласовете на червените бабички. И, че нямат нито един кмет извън София.
Точно този същия е лицето Иванов.
