« Отговор #13 -: Mar 08, 2021, 11:21 »
Ами то е свързано с историята, която не исках да разказвам.
Годината е 2018, лятото. Жена ми си беше заработила едни 300 лв. извънредни. Не ги е откраднала, честно си ги спечели. И ми каза: само два пъти сме си правили семейна почивка и никога не сме водили децата на море (ходили са многократно без нас). Вече порастват и съвсем скоро няма да искат да ходят с нас никъде (това май вече се случва). Аз също не съм ходила от осемдесет и девета. Измисли нещо. Трябва да имаме някакви спомени.
Съгласен бях. Веднъж ходихме в Гърция за три дни, но беше без тях, а и не ми се повтаря особено.
От няколко години мой приятел-състудент във Варна ме канеше на гости. Аз не ходех по финансови причини, но тогава реших да му се обадя. Той има къща за гости в някакво село, хан-Кубратово или нещо такова. Хубаво местенце не далеч от бившата Дружба по средата на пътя за Кранево. Оговорихме се и даже още едно семейство от компанията ни щяха да дойдат. На място щяхме да намерим и трето, но те бяха на Златните. Горе-долу се събрахме от Видин, през Благоевград та до Силистра. Бяха няколко незабравими дни.
Нашия приятел беше толкова доволен, че сме там, че и пари не ни взе на двете семейства. Така имахме повече да харчим за децата, а те желаеха да посетят места като Събуей, Макдоналдс, Кънтъки фрай чикан. Поне според Гългъл последното го имаше само на едно място във Варна, голям, разкошен Mall. Три пъти по-голям от единствения при нас и на около половина от „стадиона“ Ринг до Икеа. Но пък там имаше и от другите две вериги закусвални, та не обикаляхме много. Варна е огромен град. За тези няколко дни изхарчих бензин като за почти половин година във Видин.
Но още преди да идем си бях навил на пръста и си повтарях на ум през цялото време, че ще издиря Валентин, а трябваше да намеря начин да се видя и с Ангел. За съжаление постоянното присъствие точно тогава беше решил да не влиза много във форума и не можех да го издебна на линия. За Ласков просто щях да попитам някой служител на входа, все щях да намеря човек, който да го познава.
Имах огромното желание да го комбинирам с изживяване за децата. Бях ходил веднъж около дванадесет годишен и бях много впечатлен. H2O е хубаво момичешко сериалче, ама друго е да го видиш на живо, макар не в австралийски мащаб. Пък и по обективни причини децата ми не се заглеждаха много по H2O, като бяха мънички. Предпочитаха „Финиас и Фърб“, „Железния алхимик“, „Хлебарките“ и подобни. Това последното на мен ми беше направо гнусно все едно гледам кой знае защо кръстеното „Fear factor“. От друга страна, ако се заглеждах по русалките, това щеше да си е чиста проба педофилия. Затова — хлебарки.
Обаче усещах, че нещо не е наред. Още с пристигането си започнах да говоря за това на домакините ни. В семейството вече бях подготвил почвата и всичките ми домашни бяха съгласни и го очакваха. Обаче моя приятел и неговото семейство бърчеха вежди, кой знае защо и само пускаха недомлъвки — ами хубаво, ще видим, добре е. На третия, предпоследен ден, най-после успях да ги навия да ни заведат в Морската градина (аз дори не помнех, че се намира там). В моя град също има паркове (далеч по-малки) и аз много ги обичам, защото са най-близката ми връзка с природата в урбанистичния свят на порастналите.
Отзовахме се на някакъв километричен паркинг, най-големия, който съм виждал. Буквално беше нещо като три-четири километра целия. Разстоянието до тогавашната ми работа беше по-малко, а тя беше в центъра, а аз живея в краен квартал, бетонна пустош. После качихме някакви стълби. Аз бях доволен, но в компанията ни имахме пълнички, които мрънкаха. То и аз съм много дебел, но няма нищо по-ободряващо от една разходка.
Нарочно го разказвам дълго и цветно, за да внуша, с какво нетърпение очаквах събитието.
И стигнахме. Един площад пълен с млади и усмихнати хора. И тук вече разбрах защо през цялото време домакините ми (съпругата на приятеля ми е местна арменка) бяха толкова начумерени. Оказа се, че за да влезем цялото семейство, трябва да платим двеста лева. Няма детски билет. Моите хора през цялото време са го знаели, но не са искали да угасяват пламъка ми. Варна е скъп за живеене град, но тази цена дори не е за българи. Ръководството си е казало, ще работим само за чуждите туристи, нашите да си гледат работата. Или пък, ами то това е за един път в живота, няма да повториш, затова, ако искаш.
Май очакваха стъписването ми и бяха подготвили план — предложиха да се разходим. За щастие наблизо имаше друга атракция — нещо свързано с Джурасик, беше двадесет лева, поносимо. Момчетата много се вдъхновиха. Но пак ударихме на камък. Имахме среща с другите ни приятели (онези на Златните) в някакъв лунапарк, който нямахме никаква идея, къде се намира (оказа се близо) и щяхме да се загубим сами във Варна. Затова не посетихме и динозаврите, а чинно последвахме водачите си към „Воден свят“ или нещо такова се казваше лунапарка.
После времето сякаш отлетя. Не можехме да се наприказваме и не разбрахме кога се е стъмнило, че и среднощ стана.
Почти цялата си останала почивка прекарвахме на плажа в Кранево. Там съм ходил няколко пъти на пионерски лагер и поради тази причина е предпочитано място за видинчани. Свикнали са с него от деца. Само дето село Кранево изобщо не беше село и нямаше точно нищо общо с детския ми спомен. Беше си се превърнало в стандартен, курортен комплекс. И беше фрашкано с руснаци. Сядам буквално в някакво заведение на улицата и ми дават меню на руски. Нямаше даже на английски.
Между другото нямам никаква идея защо руснаците харесват черноморието ни. То никак не им понася. Те всички са с бяла кожа и след половин ден у нас заприличват на раци. Много лесно се разпознават на улицата. Ако някой е дебел и прилича на луд фен на ЦСКА, обезателно този човек е руснак.
На следващата година отидохме за три дни на Ахтопол. Двете нощувки ни струваха по-малко от едно виждане на морската фауна. Всъщност за ядене дадохме повече пари. Цените там са много по-поносими от тези в Кранево и Варна. Единствения проблем беше, че се намира диагонално точно на другия край на България, а когато минахме покрай Слънчев бряг, едвам успях да успокоя децата и да не останем там, което си беше невъзможно.
Та вече имаме спомени и от морето. Само децата да не ги беше срам от нас и да можехме да имаме и някакви снимки заедно. Последните ни снимки с тях са от преди да станат юноши.
п.п. Само да подчертая. Не обвинявам твоите шефове в нищо. Това е много скъпо удоволствие, а от теб знам, че вече не е държавно, съответно няма субсидия. За мен е очевидно, че дори с безумно скъп билет едвам връзвате бюджета, а туристическия сезон е едва четири месеца у нас. Ние не сме Гърция и Турция с дълъг сезон. Просто ми е кофти, че не успях да го покажа на децата си. Ама сега, човек се разпостира според чергата си.
Автор
Тема: xfce, slackware, право за четене на файл (Прочетена 5396 пъти)
Oct 27, 2009, 23:44