Пробвах:
https://www.onlineocr.net/Виж как изглежда в текст:
При същите условия се схваща като умалително и окончанието -ча,
нещо повече — то съдържа по-силна умалителност от -ка (Дана — Данка —
Данча, Дена — Денка — Денча, Йона — Йонка — Йонча, Лена — Ленка —
Ленча, Мира — Мирка — Мирча).
От имената на -ия формите с -ийка са винаги умалителни (Марийка,
Севастийка, Сийка, Софийка, Софранийка, Спасийка), но тяхната умали
телност намалява, когато стоят в опозиция с мъжко име на -ия (Драгийка,
Илийка), а от много женски имена на -ия изобщо не се срещат умалителни
форми.
От имената на -ая, -ея, -оя се образуват умалителни на -айка, -ейка,
-ойка (Доротейка, Драгайка, Зойка, Малейка), като и тук опозицията с
мъжко име намалява или напълно изключва умалителността (Благойка,
Исайка, Койка, Радивойка).
М н о ж е с т в е н о ч и с л о . Както при мъжките имена, форми за
множествено число се употребяват малко. От имената на -а или -я множе
ственото число окончава на -и или -ини (Марии, Пени, Радини, Цветани),
а от имената на -е или -и окончанието върви по типа на средния род (Лен-
чета, Лилита, Мичета).
ВИДОИЗМЕНЯНЕ НА ИМЕНАТА
Личните имена се изменят по форма и звуков състав много повече, от-
колкото другите думи в езика. Причините за това са различни — неправи
лен изговор на самите току-що проговорили деца, израз на гальовност,
небрежен изговор, уподобяване по други имена, за разлика от други, близки
или еднакви по форма имена, добавяне на нови окончания и т. н.
При такива промени не се държи сметка за корена или значението на
основното име, нито се прави разлика между чуждите по произход и бъл
гарските, славянските, които в много случаи напълно се десемантизират.
Колкото и различни да са промените на имената, все пак могат да се
посочат някои правила и закономерности.
1 ) И з п у щ а н е н а н а ч а л н и с р и ч к и . Когато началните
една, две, дори три срички са без ударение, те могат да отпаднат и съкрате
ното име започва с ударената сричка, към която обикновено се прибавя
ново окончание: Невена — Вена, Драгана, Гергана — Гана, Костадин,
Господин — Диньо, Дино, Неделчо — Делчо, Параскева — Кева, Ра-
душ — Душко, Тодора — Дора и т. н.
2) И з п у щ а н е на к р а й н и с р и ч к и . От основното име
се взема само първата сричка, независимо дали е под ударение, или без-
ударна. Към нея може да се запази една или две съгласни от изпуснатата
част на името и тогава идва новото окончание: Веселина — Веса, Гълъбина —
Гъла, Лазар — Лазо, Лако, Лальо, Лашо, Мария — Мара, Мата, Маца,
Надежда — Надя, Неделчо, Недялко — Недьо, Недко, Берислав, Бери-
мир — Беро, Алдомир — Алдьо и т. н.
3) Д в о й н о в ъ н ш н о и з п у щ а н е . От някои по-дълги имена
се взема само една или две вътрешни срички, а началните и крайните от
падат: Анастасия — Наета, Атанас, Анастас — Тако, Танчо,* Ташо.
4) И з п у щ а н е н а в ъ т р е ш н и с р и ч к и и л и з в у к о в е .
Изоставят се част от вътрешните срички или звукове на основното име:
Петкана, Петрана — Пена, Пенка, Величко — Вичо, Захари — Заре, Цве-
22
Просвиров ф — or диал. *просвира ’об
редно хлебче, просфора’.
Просенйков ф — от просенйк ’царевичен
хляб’. Пловдив.
Просенйчков ф — от диал. *просенйчко
’който яде просенйк’; вж. Просеников.
Лясковец, 1893, Русе.
Просешки ф — от просяк (били много
бедни). Бела Слатина.
Просййски ф — от просия (дядото бил
заможен, имал доста овце, но обичал да
проси). Берковица.
Просков ф. Кюстендил.
Просото пр — (може би „газел из просото“).
Кюстендил, 1857.
Простаков ф — от прякор Простака. Раз
град.
Проститутка ж — от проститутка.
Според съобщение от трета ръка: бащата бил
работник във Франция, дето имал приятелка,
която другарите му наричали „прости
тутка“; от нея запазил добри спомени и
когато се върнал, оженил се и станал баща,
кръстил така дъщеря си. Единичен случай,
Пернишко.
Простов ф — навярно руско име. Бур
гас, 1950.
Просяк пр — от просяк; срв. Просешки,
Просийски. Ярловци (Пиротско), 1845.
Прота ж — отгр T
cp
a>
xY
j ’първа’. Тетевен.
Протагеров ф — от Протогеров с преход
на предударното о в а. Русе, 1900.
Протасий м — гр. Ilpoxaotog, лат. Рго-
tasius — име на календарски светия. Вар
на, р. 1896. Сопот, 1935. Протасиев ф.
Протич ф — от гр. лрФтос 'пръв, първе
нец’. Търново, 1822, Велес, 1873, Кюстен
дил, 1893, Кратово, 1942.
Проткин и Проткински ф — фонетична
форма на Продкин, Продкински.
Протогеров и Протогерски ф — от остар.
протогер ’селски глашатай* (гр. пршгбуерод).
Охрид, 1905, Пещера, Кюстендил.
Протопопов ф — от протопоп ’глав ен
свещеник’. Хасково, 1893, Казанлък, Кар-
ло во.
Протохрйстов и Протохрйстев ф — от
прото Христо (Христьо) = първият Христо
или Христьо Първенецът. Пловдив.
Профил м — от Профир с дисимилация
на второто р. Профилов ф. Варна.
Профир м — от Порфир с метатеза на
ор в ро. Стара Загора, 1900, Петелово,
Пчеларово (Кърджалийско). Профиров ф.
Стара Загора, 1б93, Петелово, Пчеларово,
Смолян, Станке Димитров, Пирот, Варна,
Банкя.
Профирка ж — женска форма от Профир.
Прохар м — от Прохор с преход на неу-
дареното о в а. Прохаров ф. Самоковско.
Прохасков ф — чешко име, от prochazka
'разходка*.
Прохор м — гр. Пр6%ород ’който е пред-
хор, ръководител на хор’ — име на кален
дарски светия. Прохоров ф.
Проценков ф — руско име (бащата русин)..
Разград, 1966.
Прочко м — видоизменено от Продан,
Прохор или друго подобно име. Прочков-
ф. Варна.
Прошко м — умалит. ог Прошо. Прош-
ков ф.
Прошо м — видоизменено от Продан иди
от Прохор; срв. Пошо. Прошев ф.
Проя ж — женска форма срещу Пройо.
Лозенградско, 1920.
Прудхин и Пруткин ф.
Пруктович ф.
Прусаров ф — може би вм. *Просаров;
срв. Просаджиев. Горна Оряховица.
Прусев ф — може би грешка вм. Крусев.
Горна Оряховица, 1882.
Прусййски ф — нарочно видоизменено от
Просийски. Берковица.
Прухтович ф. Пловдив, Свищов.
Пръвка ж — умалит. от Първа. Берко
вица, Врачеш (Ботевградско). Пръвкин и
Пръвкински ф. Лехчево (Михайловград
ско).
Пръвул м — вм. Първул. Тетевен, 1648.
Пръвчо м — умалит. от Първи. Стара
Загора, 1884, Пирне (Айтоско), Карнобат,.
Пръвчев ф. Карнобат.
Пръдлаков ф — от прякор П ръдлак. Каб
лешково (Поморийско).
Пръдлев ф — от прякор П ръдльо. Гру-
довско. Пръдльовци род в Етрополе.
Пръдлеков ф — от Пръдлев с вмъкнато
е к . Котел.
Пръжката пр — от пръж ка ’сръдлив.
човек’. Луковит.
Пръков ф. Велинград, Разложко.
Пръмов ф — може би видоизменено от
Примов (?) Войнягово (Карловско), Ка
занлък.
Пръндачки и Пръндашки ф — може би
от диал. пръндавица ’гъба прахутка*.
Самоковско.
Прънчов ф — видоизменено от Брънчов
или от Пръвчев Згориград (Врачанско).
Пръстенчевф — отпръстенче. Етрополе,
Варна.
Прътев ф — от прът (висок и тънък като-
прът). Белица (Разложко), Благоевград.
Пръхчо м — от Пръвчо (Пръфчо) с пре
ход на ф в х. Карнобат. Пр^ьхчев ф. Кар
нобат, Айтос.
Пръцрагов ф. Рельово (Самоковско), Са
моков, Карлово.
Пръче пр — от пръч (имал остра бра
дичка, смърдял като пръч или нещо подоб
но). Кюстендил, 1879. Пръчев ф. Калофер.
Пръшев ф — вм. Пършев. Стара Загора.
Пряков ф — от прякор П рекия или
нещо подобно. Русе.
409’
Автор
Тема: От PDF в "машинно четим" формат (Прочетена 15640 пъти)
Aug 28, 2012, 20:31
