В интерес на Русия е било да започне поредната единадесета Руско-Турска война, защото се е стремяла към Проливите.
В наш интерес е да не сме й благодарни, защото това ни прави зависими, а и защото Русия:
1861 – обявява се срещу българската църковна независимост. Руският посланик княз Лобанов съдейства на гръцкия патриарх да изпрати на заточение българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Лобанов организира и отвличането на архиепископ Йосиф Соколски,
1873 – враг е на българското освободително движение, защото успехът му би направил България независима, в това число и от Русия. Граф Игнатиев подкрепя обесването на Левски. В писмо до Горчаков от 25 януари той тържествува: „Софийската афера“, тоест смъртната присъда на Левски, е приключила с „щастлив изход“,
1876 – в Райхщатското споразумение Русия декларира, че създаването на голяма българска държава е изключено. Същото е потвърдено в Будапещенската конвенция от 1877 и в Лондонското споразумение от 1878, подписано непосредствено преди Берлинския конгрес.
Очевадно е, че Санстефанският мирен договор е един фарс за пред българите,
1878 – подарява на Сърбия населените до тогава с българи Нишко и Пиротско. Подарява на Румъния Добруджа с изключение на южната й част,
1881 – опитва се да наложи пълен контрол над България. Безапелационно изисква погасяването на Окупационния дълг от 89 640 000 златни лева или 32 тона злато, който ние изплащаме почти петкратно, включително с издръжката на руските бежанци от болшевишкия терор. Нашите вноски по дълга започват 1883 г, а отделно само за издръжка на руснаците между 1920 г. и 1951 г. са изплатени общо 343 797 189 лв,
1885 – обявява се срещу Съединението, подтиква Турция и Сърбия да ни нападнат, отзовава руските офицери от нашата армия,
1886 – организира преврат срещу законния български княз и при финалния му неуспех Русия апелира Османската империя да нахлуе в Тракия, а „българските“ русофили, начело с Драган Цанков, призовават официално с „махзар“ султана да окупира България.
На 6 ноември Русия къса дипломатически отношения с България,
1902 – посланикът на Русия в Цариград Зиновиев лично издейства назначаването на сръбски владици в Македония. Той заявява: „Политиката на Русия е Македония да не стане никога българска“,
1903 – ултимативно предупреждава България да не помага на Илинденско-Преображенското въстание. Посланик Зиновиев настоява пред турците „по-бързо и решително да потушат въстанието и да използват повече оръдия“,
1909 – с протоколите, подписани с Турция и България, Русия заменя несъбираемото си вземане към Турция със събираемо към България, което си е класическа изгодна за руснаците сделка. Това е неизгодно за нас, защото ставаме длъжници на Русия вместо на Турция, на която не сме имали намерение да плащаме и с която сме пред война, но е руското условие за признаване на независимостта ни, обявена на 22 септември 1908. Когато болшевиките идват на власт през 1917, анулират всички дългове и вземания на Русия поради простата причина, че дълговете са в пъти по-големи от вземанията. Това е друг изгоден за Съветите акт, който се оказва изгоден и за нас като длъжници.
1912 – подкрепя енергично Румъния в претенциите й за Южна Добруджа. Руската идея е да се насочат румънските аспирации на юг и да се отклонят от руска Молдова,
1913 – застава на страната на Сърбия в спора с България, а руският цар отива за риба при пристигането на българската делегация, което довежда до Междусъюзническата война. Подтиква Румъния да ни нападне: На 13 юни, три дни преди избухването й, руският посланик в Букурещ Шебеко информира румънците за предстоящата война и настоява крал Карол I да мине Дунав,
1915 – обявява война на България и бомбардира Варна,
1916 – напада България едновременно от югозапад – Македония и североизток – Добруджа. Бомбардира трикратно Балчик,
1923-25 – подклажда Септемврийското въстание и комунистическите метежи и атентати у нас,
1934 – контролираният от Москва Коминтерн обявява създаването на македонска нация. Това решение е поддържано и насилствено налагано от българските комунисти до 1963,
1941-44 – инициатор е на комунистическия терор,
1944 – обявява ни война и ни окупира, налагайки кървава сталинистка диктатура и т.н. и т.н.
Отношението на Русия към България е резюмирано от Аксаков през декември 1885 в бр. 24 на вестник „Русь“ с думите:
„Всяко тържество на българите е смърт за Русия“.
П.П. А истината е че 'ривът кът настъпани пишки' защото....
https://mobile.frognews.bg/article/290407/Истината е някъде там...
"3 март престана да бъде ден, в който се отбелязва признателност към загиналите за българската свобода войни от армията на Руската империя - руси, украинци, белоруси, финландци, литовци, латвийци, грузинци и т.н. През последните години той се използва за отправяне на директни антиевропейски и антидемократични послания. Цели се 3 март да изпълнява функциите, които по време на тоталитарния режим играеха 9 септември и 23 септември".
Това каза историкът доц. д-р Стефан Дечев.
П.П.П. Денят на създаване на българската държавност е 16 април 1879 г., когато е гласуването на Търновската конституция,
Автор
Тема: Честит Трети март! (Прочетена 12752 пъти)