И Рогозин отиде в Украйна да денацифицира:
https://arstechnica.com/science/2022/12/dmitry-rogozin-may-be-in-some-trouble-in-russia/
Твърдо съм разочарован от „Арстехника“. Някога (до скоро) това беше прекрасен, технологичен портал. Днес с огорчение научавам, че вече и те пишат за гнусната политика. Гади ми се от тях. Всичко за пари, включително да пишем за политика.
За Рогозин през 2014-та написах, че е наследника на Путин, но википедианците решиха да го изтрият. Не ми повярваха. Нищо, всичко се пази в историята на Википедия. Някой ден ще възстановя този абзац. И този ден не е далеч съдейки по здравословното състояние на Путин.
А самия Рогозин вчера беше обстрелван на рождения му ден в гр. Донецк. Случило се е в ресторант „Пет и шест“. Единственото интересно е, че това е табладжиийски термин. Не отдавна говорихме за това. Иначе шапка им свалям на ЦРУ. Страшно разузнаване вадят. За малко и да успеят. Въпреки издънката, много впечатляващо действие. А от началото на войната не мога да изброя всичките им постижения. Велика служба. Ето защо САЩ са №1.
Путин ще го съдят неговите дето разтури Русия за поколения напред (може и да го
линчуват, когато информацията стигне до тях).
До сега не е имало съден, руски цар, няма и да има. Има убивани, отровени, обезглавявани, какво ли не. Но няма съдени. И онзи (последния с титла), който го разстреляха и той не беше съден.
Ако ще Русия утре да изчезне, за което нещата са на косъм, Путин пак няма да бъде съден. Защото това е съдбата на руските (заради българските) царе.
На Украйна ще и спретнат един план Маршал и ще се оправи, ама рашките нацита, ще се върнат в каменната ера, а българските мурзилки ще им припяват (щото БГ без ЕС и НАТО е вече там).
Това им е великото на американците. Успяват успешно да наложат своя начин, а няма, какво да се кривим, той е и най-добрия.
Когато влязоха в Кабул, това буквално беше средновековно село с кирпичени къщи и измазани с тор огради. Напуснаха един голям, развит, американски град, на който много градове по света да завиждат.
Същото беше и в съседен Иран. Така е, където стъпят.
Но тук е и проблема на американците. Света не е достатъчно развит, за да приема идеите им. А на всичкото отгоре, хората не са така хрисими, че да примат налагането им с терор. Всяко нещо става, когато му е времето и не по-рано.
Заради тези неща повече никога жив американец няма да стъпи в Украйна (скоро) и в Афганистан (вече).
Ама не купуват нито руски коли, нито компютри, да не говорим за телефончета. Дори на екскурзия не ходят там, камо ли за имиграция/гурбет.
Позволявам си първо това да изкоментирам преди другото. Разменям хронологичните места на двата цитата, за да си продължа мисълта.
Хората някак си вярват, че ще имат същите неща, без да я има Америка. Изобщо не схващат, че тези неща съществуват, защото Америка съществува. И затова си позволяват да са открито противо-американски настроени.
Едва, когато върнем развитието си назад, а това е неминуемо, някакви хора ще започнат да се осъзнават. А защо е неминуемо? Защото вече и Америка не е онази Америка.
Тръмп е извънреден глупак, но той пръв го каза на света. А ние (
аз най-вече) му се подигравахме, че Америка си е велика и няма, какво да я оправя.
Америка е велика, но е велика сега, все още. Това няма да е още дълго. По моите изчисления, ще е най-много още триста години. Не са ли много? Във времето това не е дори „капка“.
Досега един русофил не ми е обяснил смислено какво се възхищават на Русия (като махнем пропагандата, че са ни освобождавали десетина пъти) и говорят някакъв език, който ако не са ги карали зорлен в училище да го учат - никога няма да разберат. Готови са и фашизма и колониализма да им простят, неясно за какво. Предполагам ги тресе Стокхолмския синдром.
Разбирам този начин на мислене (като включим и предишния цитат, като едно цяло с този) и бих го споделил, ако не живеех на Балканския полуостров. Но за добро или не, съм тук.
=*=
Само да изразя едно несъгласие преди това. Аз съм учил „Руски език“ в училище. Ненавиждах го. А падежите ми бяха особено неприятни. После мина едно десетилетие, в което нито веднъж не ми се наложи да използвам руски език по някаква причина. Мога да гарантирам, че напълно и изцяло бях забравил всяка „буква“, която съм учил.
И така до 2007-ма год. Тогава сам потърсих руския. Защо? Защото ми трябваше информация за ГНУ/Линукс и за компютрите като цяло. А на български почти няма. Тогава списвахме „вестник“ и ми трябваха актуални неща.
И самия руски език ме дразни. Особено не харесвам, как звучи. Но имах необходимост от него и започнах да уча на ново този език.
=*=
Сега стигнахме и до освобожденията. Не са десет, две са. Но и двете са доста решаващи. Едното ни извади от ориента, другото дори по-важно ни спря от самоубийствена авантюра.
Нека повторя. Това са два доста решаващи момента от историята ни.
За повечето българи вероятно тези два момента са достатъчни. Набиваха ни ги в главите 45 години. Но пък сега 30 години ни набиват нещо друго, а русофилията си седи и процъфтява чак до там, че журналисти да се оплакват, че дори Spybook е русофилски и гузно (като на престъпници) да крият лицата на редакторите на въпросната мрежа. Последното само доказва, че тези хора не са русофили. Който е русофил, го казва явно, не смята себе си за престъпник-рецидивист (повече от веднъж, има рецидив) и не крие лицето си.
С Русия връзката ни е много по-дълбока, от колкото може да си представи всеки от нас. Ние я чувстваме на подсъзнателно ниво. Ето защо е трудно да ти бъде обяснена. Ти живееш на друго място, под „друго“ небе и с друг живот.
И точно, както родителя е готов да прости и забрави всяко прегрешение на немирното си дете, така българина търси да оправдае всяко залитане на руския пакостник. Днес са се заели с белята да стават отново империя. Вече са го правили веднъж и се надяваме този „грип“ този път да им мине по-бързо.
Но ще има и нови ситуации и отново ще оправдаваме постъпките им. Защото са ни свидни. Защото сме правили същото. И защото не сме успели да ги опазим от своите грешки и не сме ги възпитали. Сякаш това би било възможно. Всеки трябва да изживее детството си.
Русия и Америка са точно такива палавници в училище. Те са от различни семейства. Но са заедно и откриват света заедно. В момента изживяват пубертета си, онзи бунтовнически пубертет и са гневни. Но и това ще отмине.
Графомания не ми липсва, но за съжаление нямам дар слово. Опитвам се да обясня, че както е необяснима връзката майка и дете, така е трудно да обясним връзката между българския и руския народи. И точно както обич е единственото нещо, което майката може да даде на детето си, така единствено ние можем да им дадем разбиране и търпение.