Някои йоги,будистки монаси и т.н. могат да си спират сърцето.
Bъпросната с-ма какво може да направи в случая ?
Ако питаш за будистките монаси, нямам представа. Познавах се преди десетина години с истински будисти тук в България, даже ходих на едно-две техни събирания и практики, но нещо не ме грабна. Не съм ги питал за такива неща, защото не е ставало на въпрос за дишане и изобщо не ми и мина през ума.
Нещо друго ми направи впечатление у тези хора. Усещаш вътрешния им мир, покоя им. Просто го усещаш и е невероятно, защото е като едно мирно прекрасно островче, да си сред тях. Страхотно е!
Срещите бяха в една къща в "Лозенец" в София.
Ако питаш за това дишане, дето аз споменах… Ами не зная, какво може да направи. Не ми е и хрумвало да се опитвам да си контролирам сърдечната дейност.
Обаче… Понеже процеса включва максимално дълбоко вдишване и издишване докато си в покой, толкова ти се насища кръвта с кислород, че накрая на упражнението не изпитваш нужда да дишаш.
Което е още по-странно, защото би трябвало да изпиташ нужда поне да изхвърлиш въглеродния двуокис. Нямам и на идея, колко време мога да стоя, без да дишам накрая на това, обаче съм пробвал. Писна ми. Интересен ми беше като ефект, но не съм тествал за време.
Друго е по-интересно. Когато за първи път правих това упражнение, бях с още двадесетина души. Накрая на упражнението се случи нещо много интересно. Лежах без да мърдам, със затворени очи и не дишах, щото нямах нужда, разбира се
и докато си лежа аз, се осъзнавам, че усещам абсолютно всеки човек около мен. Физически ги усещах в пространството. Въпреки че бях със затворени очи, знаех абсолютно точно къде се намира всеки един. Знаех и лектора къде се намира, въпреки че той се движеше между нас. Съвсем безшумно, защото подът беше мекичък. Даже си отворих очите, за да видя, дали не си въобразявам. Не си въобразявах.