(Източник:Списание точка ком)


WebDevMagazine: Има ли опасност идеите на свободния софтуер да се разклонят в няколко направления. Например да има хора които да държат да се използва свободен софтуер само на не собственическа операционна среда?

Ричард Столман: "Свободен софтуер" означава свобода, която уважава свободата на потребителя. Има четири основни вида свободи, които потребителите трябва да имат. Свобода 1 е свободата да можеш да стартираш, която програма пожелаеш. Свобода 2 е свободата да можеш да четеш и променяш сорс кода й, така както искаш. Свобода 3 е свободата да можеш да помогнеш на съседа си като имам предвид свободата да можеш да правиш копия и да ги разпространяваш.Свобода 4е свободата да публикуваш модифицирана версия и по този начин да помогнеш в изграждането на своята общност.

Грешка е тези свободи да бъдат отричани; всеки трябва да ги има, което означава, че целият софтуеър трябва да бъде свободен. И така ние поддържаме използването изключително на свободен софтуеър върху свободни ОС.

Не всеки в нашето общество има тази гледна точка. Има хора хора които използват и разработват свободен софтуеър, но не споделят нашите цели. Някои не разпознават този проблем като проблем свързан със свободата.

Ние поддържаме GNU пакети на “не-свободни” ОС, не защото мислим, че е легитимно да се използват тези “не-свободни” системи, а просто, за да сме по привлекателни за някои потребители и така да можем да запознаем повече хора със свободния софтуеър.

Ако използвате Windows ще се радвам да пробвам Emacs върху него. Но да пуснете Emacs със Windows-са не означава, че си свободен. За да си свободен трябва да махнете Windows -са си. Ако не можете да изхвърлите Windows oт компютъра си, изхвърлете компютъра си през прозореца. ;)



WebDevMagazine: Има ли опасност за свободния софтуер, при тази все по - голяма комерсиализация напоследък.

Ричард Столман: Комерсиализацията на свободния софтуеър е хубаво нещо, стига той да си остане свободен – т.е. бизнесът да уважава свободата на потребителя. Хубаво е хората да правят пари от поддръжка, адаптиране, конфигуриране и разширяване на свободния софтуеър.
Това е етичен начин за правене на бизнес. Пожелавам им успех. Обаче някои бизнеси примесват GNU/Linux системи с не-свободен софтуеър или като прибавят не-свободни add-оn-и. Тази практика отслабва нашата общност, понеже учи потребителите да не се грижат за своята свобода.

Хора които гледат на свободата си като на нещо второстепенно ще я загубят (неотдавнашни събития в история на САЩ са добър пример за това).



WebDevMagazine: Какво ще стане ако се приемат софтуерните патенти в Европа?

Ричард Столман: Всеки патент за софтуеър покрива някаква идея за правене на нещо в софтуеъра. Един типичен пример е този с “the progress bar”. Когато е патентована една идея никой не може да я използва, променя, доразвива докато не измине двадесетгодишен период. Да напишеш голяма програма означава да свържеш хиляди идеи като всяка от тези идеи би могла да бъде патентована от някой друг.

Така става почти невъзможно да развиеш голяма програма без риск от съдебно дело. Тези, които използват програмата също могат да бъдат съдени. Системата е глупава и задържа прогреса. Също така тя налага неоправдаеми ограничения на всички потребители.

От Microsoft искат да използват софтуеърни патенти, за да унищожат свободния софтуеър като една жизнеспособна алтернатива. Ще бъде голяма битка.

Междувременно едно широко движение, включващо разработчици на свободен и друг софтуеър, икономисти и дори EuCASMSE (Европейската Конфедерация на Малките и Средни Предприятия), се опитва да убеди ЕС да откаже софтуеърните патенти. Вече успяхме да убедим Европейския Парламент да гласува срещу тях. Въпреки това ЕС не е особенно демократичен, а Европейския Парламент има ограничена власт. Може скоро да ни се наложи да молим ЕП да гласува срещу тях за втори път.



WebDevMagazine: С какво се занимавате сега?

Ричард Столман: Моята основна работа в последно време е да говоря с хората за философията на свободния софтуеър. Правя това като пиша статии, изнасям речи и като отговарям на въпроси като вашите. И освен това все още се занимавам с малко програмиране на GNU Emacs.



WebDevMagazine: Какво бихте препоръчали на хората, който се занимават със сободен софтуер в България?

Ричард Столман: Най-важното нещо е да се опитват много и различни варианти. Като фокусът трябва да пада най-вече върху училищата. От Microsoft разбират, че училищата могат да бъдат полезни за пристрастяването на децата към Windows. Предоставят безплатни копия на училищата поради същата причина, поради която тютюневите компании едно време раздаваха безплатно пакети цигари – за да пристрастят хората (буквално – да ги зарибят).

Казано иначе, целят да докарат хората до едно състояние на зависимост, от което трудно биха могли да се измъкнат. Ние би трябвало да обясним на учителите, че начинът да се научат децата да бъдат силни и с възможности е да се научат да използват свободен софтуеър. Тогава те не биха били зависими от Windows. Ние би трябвало да обясним на учителите, че начинът да се научат децата да бъдат добри граждани и добри съседи е да се научат да използват свободен софтуеър. Така те ще свикнат споделят ( шерват! ).

Всеки клас би трябвало да има следното правило: деца, ако донесете програма в училище, вие не можете да я задържите за себе си - трябва да я дадете на съучениците си да я копират. А софтуеър, който не е свободен не се разрешава в клас.



WebDevMagazine: Какво знаете за България и при какви условия бихте дошли у нас?

Ричард Столман: Дълги години се занимавах с различни видове фолклорни танци докато не получих травма, която ме принуди да спра. И все още свиря мелодии на sopranino recorder-а , който нося със себе си нявсякъде. Всъщност Free Software Song използва мелодията на българската народна песен Сади мома - единствената мелодия, която се научих да свиря на пиано с две ръце (знаех и двете й части, защото съм ги пял). Вече не мога да танцувам, което е много тъжно, но все още мога да виждам и чувам. И така вие можете да ме убедите да дойда, когато има фолклорен фестивал.

Въпреки това ще ви се наложи да платите полета ми за и от България от някое друго място, където може да се намирам. Доходите ми са задоволителни (плащат ми за някои от речите, но не за всички), но не мога да си позволя да пътувам на собствени разноски.

----------

Благодарим за съдействието на Боян

16. Ноември 2004 "Списание точка ком"